Пазителят на монетния двор
- Автор: Керр Филипп
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пазителят на монетния двор». Краткое содержание книги:
— Скруп е убил Мърсър и Кенеди — повторих аз, за да изясня случилото се в съзнанието си, — за да прикрие следите си и да отклони вниманието ви. Но той ли е убил и Мейси? А капитан Морне?
— Не, защото не е било в негов интерес да го прави. Скруп се е радвал на пълното доверие на Мейси, който понякога му е доносничил.
— Тогава са разкрити само убийствата на Кенеди и Мърсър. А кой е убил Мейси и капитан Морне?
— Мисля, че е необходимо първо да разгадая шифъра, за да го разбера. Но преди това трябва да решим какво да правим с господин Скруп.
— Да вземем заповед за ареста му — предложих аз. — Военната флота ще потвърди експортните лицензи за съдовете и приборите от пютър. Ще го арестуваме за притежание на незаконни количества злато и сребро, предназначени за износ в полза на вражеска сила. Освен всичко, той може да е френски шпионин. Ако е така, може би е възнамерявал да възпрепятства сеченето на новите монети.
— Може би имате право — каза Нютон с глас, който изразяваше безпокойство относно Сейнт Леджър Скруп. Обикновено изгаряше от нетърпение да арестува някого веднага щом откриеше достатъчно доказателства, за да издейства заповед за задържането му. Сега обаче, странно защо, не изпитваше желание да го стори. Той видя озадаченото ми изражение и обясни: — Смятам, че донякъде аз съм отговорен за опозоряването на Скруп. Обръщах му твърде малко внимание, докато беше в Кембридж. Аз го провалих, Елис, и не намирам оправдание за това.
— Не, сър, не сте го провалили. От онова, което сте ми разказвали, мисля, че Скруп сам се е провалил. Вероятно някой недостатък в характера му го е накарал да избере кривия, а не правия път.
Казах и други неща, за да успокоя чувството за вина на господаря ми, но напразно. Нютон неочаквано извади и унило подписа заповед за ареста на Скруп. Имаше правото да го направи, защото беше мирови съдия.
— Ако имахме време, щях да отида в съда в Олд Бейли, тъй като лъжите между мен и Скруп ме убеждават, че щеше да бъде по-добре заповедта да е издадена от съдията там. Но нямаме време дори да доведем неколцина сержанти и съдебни пристави да ни помагат, защото птичето може да излети всеки момент. Налага се да отидем и да го арестуваме сами.
Отвърнах утвърдително и след четвърт час тръгнахме към работното място на Скруп, за да го арестуваме.
Робле, испанският евреин, прислужникът на Скруп, който се беше върнал, видя заповедта и ни пусна да влезем. Посрещна ни странна гледка — мебелите бяха струпани пред камината, сякаш някой бе искал да ги запали. Нямахме време да им обърнем голямо внимание, защото Скруп се появи на вратата. В ръката си държеше пистолет, насочен към нас.
— Сейнт Леджър Скруп — каза Нютон, без да обръща внимание на оръжието, — имам заповед за вашия арест.
— Сериозно? — усмихна се Скруп.
Нютон много добре съзнаваше какво е положението ни, затова се опита да изиграе Скруп, като му обеща, че все още може да направи много за него, сякаш държеше най-хубавите карти.
— Къщата е обсадена от въоръжени мъже. Няма къде да избягате. Но аз имам правото да се застъпя да пощадят живота ви пред Върховния съд — обясни той. — Имам основания да предполагам, че няма да бъдете обесен, а изселен. С подобаващо чувство на разкаяние, усърдие и с Божията милост, човек може да започне нов живот в Америка. Ето защо ви моля да се предадете, господин Скруп.
Робле отчаяно се взираше през прозореца.
— Няма да отида с гальота на Тайбърн, сър — заяви Скруп, — за да бъда изложен на показ като болен и окуцял от шпат кон, намазан с катран и овалян в пера. Не се страхувам от смъртта, а само от начина, по който ще умра. Куршумът на мускета ме привлича повече, отколкото да се дам на окървавените ви ръце.