Пазителят на монетния двор

Печалбата беше двадесет и пет процента. Сумата не беше голяма, но ако главната цел на замисъла не беше печалбата, а предимството на френския крал, тогава актът на предателство в създаването на икономически пречки, лесно можеше да го възнагради.

Върнах се в кабинета. Нютон все още внимателно разпитваше Скруп. Краткото ми отсъствие, изглежда, бе останало незабелязано. След известно време ми се предостави възможност да кимна на господаря ми в знак, че съм изпълнил задачата. Нютон заяви, че е доволен от документите на Скруп, благодари му още веднъж за подаръка за колежа и се сбогува с него.

Отидохме в „Гърка“, където на чаша кафе Нютон ме попита какво съм открил. Разказах му какво съм видял и той остана много доволен.

— Браво, Елис — похвали ме Нютон. — Надминахте себе си. Но не забелязахте ли следи от фалшифициране на монети? Преса? Ножици за рязане на гвинеи?

— Не, но видях огромна преса за подвързване на книги.

— Преса за подвързване на книги, а? Можете ли да я опишете?

— Беше монтирана на колелца, за да може да бъде премествана лесно, без да се повдига. Мисля, че не беше използвана много. Не видях листове наоколо, нито наскоро подвързани книги. И пресата беше покрита с прах.

Нютон се замисли върху думите ми и сетне ме попита дали и книгите в библиотеката на Скруп са били прашни.

— Не, сър — отвърнах аз.

— А какъв цвят беше прахът?

— Странен. Тъмнозелен.

Той кимна убедено.

— Тогава мисля, че сте разкрили случая. Поне половината.

— Аз?

— Разбира се. Видели сте не прах, а инфузорна пръст, най-попиващото ситно вещество, идеално за процеса на добиване на сплав от мед и цинк и стрито на прах злато за произвеждането на фалшиви гвинеи. Това означава, че няма съмнение каква е истинската същност на пресата за подвързване на книги.

— Разбирам. Скруп не би държал преса за сечене на монети, защото законът задължава всички да ги предадат на Монетния двор.

— Точно така. Чувал съм, че измамниците използват преса за ябълково вино, за да правят дребни монети, но пресата за подвързване на книги може да произвежда и гвинеи.

Нютон беше прекалено развълнуван, за да пие кафето си. Очите му блестяха, докато обясняваше мислите си.

— Сега ми се изясниха много повече неща — заяви той. — Скруп е изключително изобретателен фалшификатор и контрабандист и е държал клетия Джордж Мейси близо до себе си, за да знае кого разследва Монетния двор. Мейси е смятал Скруп за добър приятел и образован човек и му се е доверявал. Мейси трябва да му е донесъл кодираното писмо и книгата на Тритемий с надеждата, че Скруп може да му помогне да разбере шифъра. Скруп обаче не е могъл да го разгадае. Това не е имало значение, защото сигурно е съзнавал, че шифърът, предизвикал интереса на Мейси, няма връзка със закононарушенията му. След това Мейси е изчезнал и Скруп е продължил да мисли, че е в безопасност. Поне докато аз не се появих отново в живота му и не се приближих до разобличаването на господин и госпожа Бернингам и Даниъл Мърсър, които, смея да твърдя, са били съучастници на Скруп в престъплението. От „Тринити“ Скруп е знаел, че съм усърден и взискателен, и е искал да се отърве от онези, които може да свидетелстват срещу него. На госпожа Бернингам несъмнено е било заповядано да отнеме живота на съпруга си или да загуби нейния. Може би тя също е мъртва. Убита от Скруп. Като Мърсър, господин Кенеди и всички останали, които са се изпречили на пътя му. И съдейки по начина на смъртта им — подставените окултни улики и кодираното послание, което не е разгадал, той е смятал да отклони вниманието ми от правилния ход на действие. До този момент.