Пазителят на монетния двор

— Тогава се питам защо не отлитате от земята към небето. Не се сещам какво друго би могло да ви задържи тук, милорд.

— Нямам нито време, нито търпение за проклетата ви софистика, присъща на Кралското дружество.

— Очевидно.

— Мислете каквото искате, Нютон. Ако капитан Морне бъде погребан в Тауър, а както изглежда, ще се наложи, защото семейството му не желае да бъде опозорено, ще бъде положен с лицето надолу, по посока север изток. — Лорд Лукас отвори кутията си за енфие и изцапа възвишения си благороден нос с щедра щипка прах. Това обаче с нищо не намали явната му неприязън към нашата компания.

— Тогава заради капитана ще се погрижа да докажа, че грешите, милорд.

— Историята все още не е приключила — заяви Лукас, кихна шумно, избълва поредица ругатни, отвори с ритник вратата и излезе от кабинета ни.

Нютон се прозя и се протегна като котарак.

— Мисля да подишам чист въздух. Когато съм в присъствието на негова светлост, имам чувството, че съм горяща свещ в стъкленицата на господин Робърт Бойл, която скоро угасва поради липса на въздух. Пък и цяла нощ не съм ставал от креслото. Искате ли да се разходим по Странд и да се отбием при господин Скруп?

— Смятам, че това ще ви се отрази добре, сър, защото твърде много стоите в затворени помещения — отвърнах аз.

Нютон престана да чеше Мелхиор под брадичката, погледна през прозореца и кимна.

— Да, имате право. Прекалено много стоя на затворено. Трябва да прекарвам повече време на светло. Все още не съм разбрал какво представлява слънцето, но понякога мисля, че лъчите му поддържат живота на всички същества с невидима светлина. Не се съмнявам, че един ден тайната светлина ще бъде разкрита, така както аз открих спектъра на цветовете. И когато това стане, ще започнем да разбираме всичко, може би дори истинската същност на Бог.

Той стана и си сложи редингот и шапката.

— Но за момента нека да се надяваме, че ще разберем мислите на господин Скруп.

Тръгнахме по Странд и докато вървяхме, Нютон подробно ми обясни плана си.

— Господин Скруп е златар и по закон е длъжен да води регистър за запасите си от ценни метали. Монетният двор трябва да знае колко злато и сребро се намира в страната и има правомощията да проверява документите му. Ще го уведомя, че лично се занимавам с въпроса, за да бъде сведено до минимум неудобството за занаята му. Ще обясня, че проверката често продължава цял ден, но аз смятам да приключа за един час. Предполагам, че той ще бъде повече от готов да ни съдейства. И докато е зает да ми угажда, вие ще намерите удобна възможност да се измъкнете, вероятно за да използвате столчето с нощното гърне и да разгледате библиотеката му, търсейки Тритемий.

— Истина ли е всичко това?

— За Монетния двор ли? За съжаление, не. Но би трябвало да бъде. В повечето случаи си измисляме пълномощията. Разбира се, като мирови съдия, лесно мога да получа изрична заповед да проверя документите му, но няма да изглежда редно, защото трябва да се престорим, че действаме в интерес на Скруп, и да се представим като негови приятели.