Рейн-сан: Специални убийства
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Специални убийства». Краткое содержание книги:
Някой ме притисна с коляно и закопча ръцете ми с белезници зад гърба. На главата ми нахлузиха качулка. Усетих как ме вдигнаха като чувал с картофи и ме тръшнаха на пода на една от колите. После отново нечии колене се забиха в гърба ми, вратите се затръшнаха и колите потеглиха.
Пътувахме по-малко от пет минути. По скоростта и липсата на завои можах да преценя, че още сме на магистралата и сме подминали базата. Проверих дали пръстите на ръцете и краката ми вече се движат. Тялото ми се връщаше към нормалното си състояние, но нервната ми система беше здраво разтърсена от електрошока и ми се гадеше.
Колата забави скорост и сви надясно, а под гумите изхрущя нещо твърдо, вероятно чакъл. Спряхме, вратите се отвориха и някой ме извлече навън за краката. Главата ми се удари в прага и пред очите ми изскочиха искри.
Изправиха ме на крака и ме блъснаха да вървя. Чувах стъпки — сигурно пак бях заобиколен. Бутнаха ме нагоре по някакво стълбище. Отвори се врата, после пак се затвори с кухо тракане на алуминий. Блъснаха ме на някакъв стол и свалиха качулката от главата ми.
Намирах се в нещо като фургон с един-единствен плъзгащ се прозорец, през който се процеждаше мъждива светлина. Някой седеше с гръб към него.
— Здрасти, Джон. Радвам се да те видя. Беше Хилгър, естествено.
— По дяволите! — изругах, като се опитвах да излъчвам униние, граничещо с отчаяние, което никак не беше трудно при създалите се обстоятелства. — Как успя да ме спипаш?
— Знаех, че ще чуеш за Булфинч и ще се опиташ да измъкнеш диска. Бях сигурен, че имаш източници, които ще ти позволят да събереш две и две и да стигнеш в крайна сметка до мен. Като предпазна мярка поставихме постове на всички по-възлови места около базата. Ти се натъкна на един от тях.
— Мамка му! — изругах отново, при това съвсем искрено.
— Не се упреквай. Ти беше съвсем близо до целта. Но трябваше да знаеш, че ще се провалиш, Джон. Както винаги, когато се изправиш срещу мен.
— Така е — съгласих се, докато трескаво обмислях как да се измъкна. Без белезниците бих могъл да се справя с Хилгър и двамата на вратата, но нямаше как да знам кой е отвън. А с белезниците нямах никакъв шанс.
— Ти дори не знаеш за какво говоря — продължи той. — Господи, винаги си бил толкова сляп!
— Какви ги приказваш?
Месестите му устни се разкривиха в гнусна усмивка и безмълвно оформиха три думи. В първия миг не го разбрах и той повтори, после потрети:
— Аз бях провокаторът.
Наведох глава, опитвайки се да се овладея.
— Майната ти, Хилгър! Ти нямаше достъп! Бил е някой от виетконгците.
— Така ли мислиш? — Приближи лице до моето, така че хората му да не го чуят, и изрече: — Помниш ли Ку Лай?
Камбоджанското село. Усетих как в стомаха ми се надига вълна и това нямаше нищо общо с последиците от електрошока.
— Какво за Ку Лай? — попитах.
— Помниш ли: „Отстранете ги“? Помниш ли: „Синко, ако ти кажа кой съм, ще напълниш гащите“? Ти се беше заинатил, Джон. Трябваше да използвам три гласа, докато те убедя.
Овладей се, Джон! Мисли как да си решиш проблема. Как ще се измъкнеш оттук.
— Защо? — попитах.
— Имах един осведомител, който можеше да ми бъде много полезен. Исках да му покажа какво съм способен да направя за него. Някой от селото му беше дал назаем много пари и му досаждаше. Исках да му покажа как решавам проблеми като този.
— И реши да изколиш цяло село, за да спечелиш доверието му?
— Трябваше. Знаеш ли, всички вие толкова си приличате! — Хилгър се засмя на собствената си безвкусна шега.
— Глупости! Защо просто не му даде пари да си върне заема?
Той отметна глава назад и се изсмя.
— Стига, Рейн, ония мижитурки горе се интересуваха далеч повече от похарчените пари, отколкото от изстреляните патрони. Че няколко селяни били застреляни? Голяма работа, още някой и друг виетнамец в статистиката! Така беше много по-лесно, отколкото цялата бюрокрация около искането, попълването на формуляри и глупости от този род.
За пръв път у мен започна да се прокрадва отчаянието. Осъзнах с кристална яснота, че след няколко минути ще съм мъртъв и Хилгър отново ще е победител, както винаги досега. И не смъртта ме плашеше — мисълта, че не съм успял да го спра в мига, в който съм започнал да осъзнавам към какво ме е тласнал, беше непоносима.