Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Морел започнал да разсъждава в друга посока. Възможно ли е цифрите да означават нещо друго? Номерата на колите през шейсетте се състояли от една буква за областта и пет цифри. Но и това се оказало задънена улица.
След това комисарят зарязал цифрите и се концентрирал върху имената. Стигнал дори дотам, че направил списък с всички лица в Хедестад, които носели имената Мари, Магда и Сара, или имали инициали Р.Л и Р.Джей. Били общо триста и седем души. Сред тях всъщност се оказали и всичките двайсет и девет души, които по някакъв начин били свързани с Хариет; един неин съученик от девети клас, който се казвал например Роланд Якобсон, Р.Джей. Те обаче се познавали съвсем бегло и не поддържали връзка, след като Хариет започнала да учи в гимназията. Освен това не можели да го свържат с телефонния номер.
И така мистерията на телефонния указател останала неразгадана.
ЧЕТВЪРТАТА СРЕЩА с адвокат Бюрман бе извънредна. Тя бе принудена да се свърже с него.
През втората седмица на февруари лаптопът на Лисбет Саландер претърпя злощастен инцидент с фатален изход. Всичко стана толкова случайно, че на нея ѝ се искаше да убие някого от отчаяние. Бе дошла за една среща в „Милтън Секюрити“ с колелото си и го паркира зад един стълб в гаража. После остави раницата на земята, за да извади веригата за заключване. Точно в този момент един тъмночервен сааб бе дал на заден ход. Тя стоеше с гръб към него и единственото, което чу, бе изпукването на раницата. Шофьорът не забеляза нищо и съвсем спокойно продължи напред към изхода и изчезна.
В раницата бе прибрала белия си Ейпъл iBook 600 с 25 гигабайта харддиск и 420 мегабайта рам. Компютърът бе произведен през януари 2002 година и имаше четиринайсетинчов екран. Когато го купи, той бе Apple’s state of the art[67]. Компютрите на Лисбет Саландер притежаваха най-новите и обикновено най-скъпи конфигурации – те представляваха и най-големият ѝ разход.
Когато отвори раницата, констатира, че капакът на компютъра бе пукнат. Тя пъхна кабела за интернет и се опита да включи лаптопа; той не издаде дори последен вопъл. Лисбет занесе останките в магазина на Тими „MacJesus Shop“ на улица „Бреншуркагатан“ с надеждата, че поне част от твърдия диск можеше да бъде спасена. Тими почовърка малко машината, след което поклати глава.
– Сори. Няма надежда – констатира той. – Трябва да му организираш едно хубаво погребение.
Загубата на компютъра бе депресираща, но не и катастрофална. Лисбет Саландер се бе разбирала прекрасно с технологичното си чудо през едната година съвместен живот. Имаше копия на всички документи, а освен това разполагаше с малко по-стар настолен Mac G3 и един петгодишен лаптоп Тошиба, който също можеше да използва. Но, по дяволите, тя се нуждаеше от бърза и модерна машина.
Съвсем закономерно Лисбет бе запленена от най-скъпия възможен вариант – току-що пуснатия на пазара Apple PowerBook G4/1.0 гигахерца с алуминиево шаси, с процесор PowerPC 7451 с AltiVec Velocity Engine, 960 мегабайта рам памет и 60 гигабайта твърд диск. Той бе снабден още с BlueTooth и вградено CD и DVD записващо устройство.
Имаше обаче нещо още по-важно – това бе първият лаптоп със седемнайсетинчов екран, видеокарта НВИДИА и разделителна способност 1440×900 пиксела. Параметрите му смайваха любителите на персоналните компютри и превъзхождаха всичко останало, което се предлагаше на пазара.
Този модел бе ролс ройсът на лаптопите, що се отнася до хардуера, но това, което в действителност разпалваше желанието на Лисбет Саландер да го притежава, бе една съвсем простичка екстра – клавиатурата му беше снабдена със специално осветление, което ѝ даваше възможност да вижда буквите дори при пълен мрак. Толкова просто. Защо никой друг не се бе сетил по-рано?
Това бе любов от пръв поглед.
Компютърът струваше трийсет и осем хиляди крони с ДДС.
Това бе проблем.
Тя все пак поръча лаптопа от „MacJesus“, откъдето обикновено купуваше всичките си „играчки“ и съответно получаваше доста добра отстъпка. Няколко дни по-късно Лисбет Саландер пресметна разходите. Застраховката на злочестия ѝ компютър щеше да ѝ осигури по-голямата част от парите за покупката. Само че като добави застрахователната вноска, която сама трябваше да поеме, и по-високата цена, откри, че не ѝ достигаха осемнайсет хиляди крони. В един буркан за кафе вкъщи имаше скътани десет хиляди, за да не остава никога без пари в брой, но те също не бяха достатъчни. Тя чумоса мислено адвокат Бюрман, но после се примири с неизбежното, обади се на настойника си и му обясни, че бе възникнал извънреден разход и ѝ трябват пари. Бюрман ѝ отговори, че нямал време да я приеме този ден. Саландер възрази, че ще му отнеме точно двайсет секунди да подпише един чек за десет хиляди. Той ѝ обясни, че не можел ей така изведнъж да ѝ даде пари, но после отстъпи и след като помисли малко, ѝ определи среща в извънработно време в седем и половина вечерта.