Гай-джин (Част III)

Сведенията й струваха дохода за още един месец.

Същия следобед през портите се запъти направо към къщата на Глицинията. Мама-сан се оказа копие на всички, които бе срещала досега: винаги безукорно облечени и сресани, винаги по-пълни от необходимото, с гримирани като маски лица, с очи така любезни за клиентите, които за миг ставаха твърди като гранит, очи, които караха момичетата им да тръпнат от страх, и винаги щедро благоухаещи на възможно най-скъпия парфюм, който никога не успяваше докрай да прикрие просмукващата се миризма на саке. Тази мама-сан бе суха, слаба и се казваше Мейкин.

— Толкова съжалявам, но не приемам дами без документи и предистория — заяви й тя. — Тук стриктно спазваме законите.

— За мен е чест да го чуя, мадам, но аз си имам история, а с ваша помощ ще съчиним друга, която да задоволи и най-дотегливите чиновници на Бакуфу, а пък аз ще задоволявам тия гадини, дето си пъхат носа навсякъде, като ги оставя да ме проучват всеобхватно.

Мейкин се засмя. Но в погледа й нямаше усмивка.

— Къде и на какво са те обучавали? И как се казваш?

— Казвам се Хиноде. А къде — не е важно, важното е на какво.

Геко й разказа за училището за гейши и как не бе оправдала надеждите на учителите си. А после и за практическото си обучение, за категорията на клиентите си и за тяхната численост.

— Интересно. Но толкова съжалявам, нямам вакантно място тук, Хиноде — прекалено приветливо й отговори съдържателката. — Ела утре. Ще поразпитам, може някоя приятелка да те вземе.

— Толкова съжалявам, моля ви да размислите отново. — Бе сигурна, че утре няма да я приемат, като ще се извинят с една или друга причина. — Вие сте най-добрата и се ползвате с най-голямо доверие. — Хиноде стисна зъби, помоли се сведенията да излязат верни и деликатно добави: — Дори и шиши го знаят.

Лицето на мама-сан пребледня, макар изражението й да не се промени.

— Ти си избягала с любовника си и сега той те е напуснал, така ли? — спокойно запита Мейкин.

— Не, мадам.

— Значи е мъртъв.

— Да, мадам.

— Имаш ли деца — едно или няколко?

— Син.

Съдържателната въздъхна.

— Син. При теб ли е?

— При родителите на баща си.

— На колко години е?

— На година и три месеца.

Мейкин заръча да им донесат чай и те го изпиха мълчаливо. Геко вътрешно цялата трепереше, страхуваше се, че е отишла твърде далеч със заплахата; бе сигурна, че мама-сан се чуди откъде ли са излезли сведенията и как тя, една непозната, която сама по себе си вече представляваше опасност, се е натъкнала на тях. И дали не е съгледвач на шогуната. „Ако бях техен съгледвач — заключи Геко, — със сигурност нямаше да го кажа, не още при първата беседа.“

Най-сетне съдържателната се обади:

— Не можеш да останеш тук, Хиноде, но имам сестра. Тя държи прекрасна къща на съседната улица. За въвеждането се заплаща.