Спектакълът на Злото
- Автор: Диль Уильям
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Спектакълът на Злото». Краткое содержание книги:
- Този револвер е бил за ваша защита, нали така казахте?
- Да.
- Тогава не е ли естествено да усещате неговата тежест и да знаете, че е там и че можете да разчитате на него?
- Възразявам — каза Венъбъл. — Тя е носила този револвер три седмици. Достатъчно време, за да свикне с тежестта му и да престане да му обръща внимание.
- Аха. Добре, мисис Стодард, вие казахте, че сте слагали оръжието в чекмеджето си и сте го заключвали. Спомняте ли си последния път, когато го поставихте там?
- Е, хайде, колега, тя е била разстроена и...
- Мисис Стодард, кога ви беше съобщено, че напускате работа? — каза Парвър, прекъсвайки Венъбъл.
- В четвъртък.
- Преди това не го ли знаехте?
- Нямаше официално съобщение.
- Не това беше въпросът ми. Преди четвъртъка знаехте ли, че ще бъдете заменена?
- Носеха се слухове. Винаги има слухове.
- И кога за пръв път чухте тези слухове?
- Знаете как е с клюките. Не си спомняш кога си чул нещо за пръв път. Дори не си спомням кой пръв ми го каза.
- Доста време ли се носеха тези слухове?
- Тя току-що ви каза, че не знае кога ги е чула за пръв път — намеси се Венъбъл. — Става въпрос за нещо несъществено...
- Напротив, мис Венъбъл, съществено е. Някои от работещите във фирмата казват, че още около Коледа се е знаело, че Делъни има намерение да замени мисис Стодард. Това са два месеца.
- Съветвам моята клиентка да не отговаря на повече въпроси, свързани с това, което може би е чула, откъде може би го е чула и от кого може би го е чула. Тя вече ви каза, че го е научила от Делъни в четвъртък сутринта. Именно от този момент това се е превърнало във факт за нея.
- Мисис Стодард, когато в четвъртък сутринта Делъни ви каза, че ви заменя, каква беше първата ви реакция?
- Бях... бях шокирана и., да, малко ядосана... разстроена. Объркана.
- Объркана?
- Исках да знам защо. А той каза само: "Едит, време е за промяна". Целият ми живот... всичко изведнъж се обърна с главата надолу, просто защото беше време за промяна. Да, бях разстроена, объркана и ядосана.
- Кога за последен път видяхте Делъни?
- Той ми каза, че ще получа заплата за две седмици и че мога да събера нещата си до петък. Мисля, че го видях за последен път, когато отиваше на обяд в четвъртък.
- В деня, в който е бил убит?
- Да.
- А петък беше последният ви ден на работа?
- Да. Предполагам, че моята заместничка е трябвало да изучи задълженията си през уикенда и в понеделник сутринта да е напълно готова. — Тя млъкна за миг и погледна ръцете си върху масата. - Съжалявам, не трябваше да го казвам. Сигурна съм, че се е подготвяла за работата с мистър Делъни седмици, може би дори месеци.
- И така, кога за последен ггьт заключихте револвера в чекмеджето си?
- Предполагам, че е било в сряда.
- Значи в четвъртък сте го носили в чантичката си?
- Възразявам. Тя вече каза, че не си спомня. Само предполага, че е било в сряда.
- Значи не си спомняте дали оръжието е било във вас в четвъртък?
- Точно това беше отговорът й, мис Парвър.
- Просто искам да разберем кога е загубила револвера си.
- Беше в четвъртък — внезапно каза Стодард. — Спомням си как го сложих в чантичката си в четвъртък, когато излязох от къщи. Оттам-нататък не си спомням какво точно направих с него. Беше доста объркан ден. Непрекъснато идваха хора и ми казваха колко съжаляват и прочее.
- Нека повторим казаното досега. Купихте си револвер, ходехте на уроци, научихте се да стреляте... — Парвър посочи разгънатата на масата мишена. — ... И го носехте в чантичката си. Когато бяхте в офиса, го заключвахте в чекмеджето си, а вкъщи го слагахте под дюшека. Спомняте си, че сте го видели за последен път в четвъртък, когато сте го сложили в чантичката си, преди да излезете от къщи. После сте отишли в офиса, Делъни ви е повикал и ви е уволнил. И не си спомняте нищо повече за оръжието. Правилно ли съм разбрала?
- Да.
- Добре. Нека се върнем към този четвъртък. Кажете ми какво правихте през деня — от сутринта до вечерта, когато си легнахте.
- След като мистър Делъни ми каза... ме запозна с новите обстоятелства, аз излязох навън. Зад сградата има малка поляна. Хората обядват там, излизат да пушат и така нататък, нали разбирате? Просто едно приятно място за почивка. Седнах отвън за малко. Не знам колко съм седяла там. Не съм сигурна, но може би плаках. За мен това наистина беше голям шок — да разбера най-сетне, че слуховете са били истина... Опитвах се да превъзмогна болката...
- Извинявайте, мисис Стодард, не искам да ви прекъсвам, но току-що казахте: "Беше голям шок — да разбера най-сетне, че слуховете са били истина." Значи сте им обръщали внимание?