Спектакълът на Злото
- Автор: Диль Уильям
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Спектакълът на Злото». Краткое содержание книги:
- Не мисля... Може би.
- Тогава какво се е случило с револвера?
- Ами... сигурно е изпаднал от чантичката ми.
- След като застреляхте Делъни ли стана това?
- Възразявам — обади се Венъбъл. — Няма доказателство, че...
- Разполагаме с признанията на мисис Стодард.
- Които, както добре ви е известно, тя оттегли. Направила ги е в състояние на стрес, емоционално разстройство...
- След убийството на Делъни ли загубихте револвера, мисис Стодард? — попита Парвър, прекъсвайки Венъбъл.
- Въпросът все още не ми харесва. Бих предпочела да я попитате кога го е загубила.
- Добре, мисис Стодард, кога загубихте револвера?
- Не съм сигурна. Разбрах, че го няма, когато се прибрах след работа в четвъртък вечерта.
- Това е вечерта, когато е бил убит Делъни, нали така? — Парвър погледна Венъбъл и вдигна вежди.
- Да — отвърна Стодард.
- Мисис Стодард, знаехте ли нещо за оръжията, когато купихте този Смит Енд Уесън", 38-и калибър?
- Не.
- Взимахте ли уроци?
- Да, точно така, взимах уроци.
- За да се научите да го използвате, нали?
- Да.
- И къде взимахте тези уроци?
- На Пършинг Стрийт, в "Дъ Шуутинг Клъб".
- Колко добър стрелец станахте, мисис Стодард?
- Моля, перифразирайте въпроса си, мис Парвър — обади се Венъбъл. — Въпросът е доста относителен.
- В какъв смисъл?
- Мисис Стодард вече обясни, че не е знаела нищо за оръжията. Няма как да направи сравнение.
- Мисис Стодард, престанахте ли да взимате уроци?
- Да.
- Защо?
- Инструкторът ми каза, че вече съм достатъчно добра.
- Във всичко, така ли? Зареждане, почистване, стрелба?
- Да.
- И вече бяхте достатъчно добра, за да няма нужда да продължавате с уроците, това ли искате да кажете?
- Да.
- Инструкторът беше ли убеден, че нямате нужда от по-нататъшни уроци?
- Да.
- Купихте ли си патрони заедно с револвера?
- Да.
- Помните ли колко патрона купихте?
- Две кутии.
- Колко патрона има в кутия?
- Петдесет.
- Винаги ли държахте оръжието заредено?
- Да.
- Колко патрона побира то?
- Шест.
- А къде държите останалите?
- На полицата в килера в спалнята ми.
- А този килер заключен ли е?
- Не. Защо да...
Венъбъл леко постави ръка върху ръката на Стодард и кимна, но Парвър така или иначе реши да игнорира казаното. Отвори куфарчето си и извади сив лист хартия, прегънат на две. Разгъна го и го постави на масата пред Стодард.
- Мисис Стодард, това е мишена, която получихме от "Дъ Шуутинг Клъб". Оставили сте я след последния си урок и те са я запазили. Предположили са, че от време на време ще се връщате да стреляте и че може би ще искате да си я задържите.
Венъбъл разгледа мишената. Беше черен човешки силует на бял фон. Имаше шест дупки от куршуми, всичките в областта на сърцето.
- Разпознавате ли мишената, мисис Стодард?
- Може да е на всекиго — отряза я Венъбъл. — Всички мишени си приличат.
- Но не всички имат името на клиента ви и датата в долния край — каза Парвър и посочи написаното в единия ъгъл. — Това е традиционният начин за записване в клуба.
- Тогава предполагам, че е моя — обади се Стодард.
- Стреляно е от 20 метра, мисис Стодард. Доста сте добра.
Едит Стодард не отговори веднага. След известно колебание сви рамене и каза:
- Повечето от хората там са добри стрелци.
- Каква чантичка носите, мисис Стодард?
- Съвсем нормална. От "Луис Витон".
- От онези, които са приблизително двайсет на петнайсет сантиметра, нали? — попита Парвър, очертавайки въображаем четириъгълник във въздуха.
- Ами, да.
- И какво слагате в нея обикновено?
- Каква връзка има това? — попита Венъбъл.
Шана се наведе, вдигна голямата си кожена чанта и я постави върху масата.
- Това е моята манта, мисис Стодард — каза тя и се засмя. — Както сама можете да видите, в нея има всичко, освен може би пълното издание на Енциклопедия Британика.
- Чертите на Едит Стодард се смекчиха и по лицето й пропълзя нещо като усмивка.
- Вашата чантичка беше ли натъпкана по същия начин?
Стодард цъкна с език.
- Не мога да си представя да нося толкова много неща.
- Значи вашата чантичка обикновено съдържа малко вещи, така ли?
- Да. Портмонето ми, ключовете, носни кърпички. Понякога слагах по някоя книжка за четене.
- Мисис Стодард, имате ли представа колко тежеше револверът ви?
- Не.
Парвър прегледа бележките си.
- Петстотин и двадесет грама — каза тя. — Достатъчно, за да се усеща в тази малка и полупразна чантичка, не сте ли сьгласна?
- Ами, така е... — отвърна Стодард предпазливо.