Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— Не, не ме обича — отвърна Евелин. — И то от доста време вече. Много се уважаваме и затова отлагахме толкова дълго нашата раздяла.
Гледах вторачено обувките си.
— Ако знаеш колко ужасно се чувствах, че ти причиних всичко това — казах аз. — Първо те подозирах, че имаш връзка с Щефан, а след това аз откраднах твоя мъж.
— Не, не — рече Евелин. — Не искам да те обидя, но ти не би могла да ми го откраднеш. Нашата връзка още преди това се беше разпаднала. А сега бъди така добра и се изпикай върху пръчицата.
Взех теста за бременност в ръката си.
— Би ли излязла навън?
Евелин завъртя очи.
— Моля те, Евелин, иначе няма да мога.
Евелин противно на волята си излезе и зачака пред вратата. После двете вперихме поглед в теста.
— Една черта — не си бременна, две черти — бинго! — каза Евелин. — А може ли да е от Щефан?
Поклатих глава.
— Не, от май месец не сме правили секс. Ако изобщо е позитивен, може да е единствено от Оливер.
По всичко личеше, че ще се появят две черти, тъмнорозови, напълно еднакви.
— Е, това вече е напълно откачено! — възкликна Евелин. — Ние се опитваме години наред, а вие от раз и готово. — Тя докосна ръката ми. — Добре ли си?
— … и готово — повторих отчаяно.
Сега вече двете черти се виждаха кристално ясно. Отново се отпуснах върху ръба на ваната.
— Мисля, че трябва да кажеш на Оливер — рече Евелин.
— Никога не съм искала деца. Ами ако един ден останат самички, ще започнат да се питат защо другите деца имат майки, а те — не.
— Сега защо ревеш? — попита Евелин.
— Отсега ми е жал за детето — изхълцах аз.
— Чуй ме, Оливия, познавам един много добър психотерапевт. Той ще ти помогне да преодолееш този проблем — посъветва ме Евелин.
— Ти пък откъде знаеш, че имам такъв проблем?
— От Оливер, разбира се.
— Ако и за в бъдеще ти разказва всичко за мене, просто трябва да забравим цялата история — отговорих, подсмърчайки.
— Не се притеснявай — усмихна се отново Евелин. — По принцип е много дискретна личност. Освен това аз вече няма да съм тук, за да мога да го изслушвам. Искам да кандидатствам за работа в чужбина. Но с голямо удоволствие ще стана кръстница на детето. Обаче единствено при условие, че няма да го кръстите Евелин.
— Едва ли ще го кръстим така. Какво мислиш, че ще каже Оливер?
— Много ще се зарадва — каза Евелин уверено. — В края на краищата едновременно ще получи не само жената, за която мечтае, но и детето, което иска. Господи, сигурно ще е с къдрава коса! — тя погледна часовника си. — Хайде, ела да видим какво става с кривокраката. Сега или е колабирала, или й се е отворил страхотен апетит. Хайде, какво чакаш? Размразила съм една маскарпоне торта. Скоро ще имаш удоволствието да видиш как твоята бивша съперница ще излапа цяла торта. За десет минути ще погълне повече калории, отколкото за десет месеца.
— Евелин?
— Хм?
— Моля те да ме извиниш. Обвинявах те несправедливо.
— Няма нищо — каза тя.
Не намерих сили да уведомя Оливер за моята бременност. И не бях толкова сигурна, както Евелин, че ще се зарадва, когато му призная чувствата си. Все пак съвсем наскоро си бях дала сметка за любовта си. А и след историята с Петра (която наистина изяде цялата маскарпоне торта с огромен слой сметана отгоре й) сигурно се съмняваше, че просто съм искала да се утеша с първия срещнат.
Евелин ме питаше всеки ден дали най-накрая съм казала на Оливер. Аз пък всеки ден й отговарях: „Не, все още не съм. Вчера моментът някак си не беше подходящ.“
Евелин само въздишаше и казваше: „По някое време той сам ще забележи.“
Е, чак толкова дълго не ми се искаше да чакам. Всеки път, когато наблюдавах Оливер отстрани, ме завладяваше невероятно чувство на щастие. Ако това, което Евелин каза, беше истина, значи той беше влюбен в мен. В мен: Оливия Карфиолова Поповопрасова. Беше много приятно усещане. Защото и аз бях влюбена в него. В Оливер Гертнер, най-добрият репортер за интервюта с пожарникари на тази планета.
И бях бременна. Първо трябваше да свикна с това. Пиех таблетки фолиева киселина и витамин С и постоянно се улавях как обмислям имена за бъдещото бебе. Най-накрая се мобилизирах и отидох на гинеколог. Когато видях на ехографа малкото сърчице да бие бързо, жизнено и самостоятелно, част от страха ми премина.