Владение на мрака

— Всичко е под контрол — каза Карен. — Не се безпокой.

Вратата се отвори рязко и Джени Прентис впери в тях гневен поглед.

— Добър ден, госпожо Прентис. Бихме искали да поговорим с вас.

В очите и гласа на Карен звънна стомана.

— Точно сега нямам желание да си говоря с вас. Моментът е неподходящ.

— За нас моментът е напълно подходящ — намеси се Фил. — Тук ли предпочитате да разговаряме, където съседите ви могат също да се включат в разговора? А може и да влезем, ако предпочитате.

Зад Джени се появи друг силует. Карен неволно се зарадва, когато разпозна Миша Гибсън.

— Кой е, мамо? — попита Миша, после и тя я позна. — Инспектор Пири — да не би да имате новини?

Надеждата, която проблесна в очите й, подейства на Карен като укор.

— Нищо конкретно — отвърна Карен. — Но вие бяхте права. Баща ви не е заминал за Нотингам със стачкоизменниците. Каквото и да е станало с него, това не е обяснението.

— Но ако нямате новини, защо сте тук?

— Трябва да зададем на майка ви един-два въпроса — каза Фил.

— Надали е нещо, което не може да почака до утре — заяви Джени и скръсти ръце пред гърдите си.

— Независимо от това няма причина да не приключим с това днес — отбеляза Карен и се усмихна на Миша.

— Не се виждам много често с дъщеря си — каза Джени. — Нямам намерение да пилея в разговори с вас времето, което имаме на разположение.

— Няма да ви отнемем много време — настоя Карен. — Освен това въпросите ни засягат и Миша.

— Хайде, мамо. Били са толкова път до тук, бихме могли поне да ги поканим да влязат — каза Миша и избута майка си, която стоеше на прага. Погледът, който им хвърли Джени, би накарал по-малодушни хора да се сгърчат, но все пак тя отстъпи, обърна им гръб и се упъти към предната стая, в която бяха разговаряли преди.

Карен отказа предложения от Миша чай и едва изчака майката и дъщерята да седнат отново на местата си, за да се насочи право към онова, което я интересуваше.

— Последния път, когато разговаряхме, вие не споменахте нищо за Том Кембъл.

— Че защо да го правя? — отвърна Джени с неприкрита враждебност.

— Защото той е бил тук в деня, когато съпругът ви е изчезнал. При това не е идвал за първи път.

— Защо да не идва? Беше приятел на семейството. Помагаше ни много по време на стачката — Джени затвори уста рязко, както пада вратичка на капан.

— Какво намеквате, инспектор Пири? — Миша като че ли бе искрено учудена.

— Нищо не намеквам. Питам Джени защо изобщо не спомена, че Кембъл е бил тук същия ден.

— Защото не е имало причина да го споменавам — каза Джени.