Невинна кръв

Ерин притисна раната с длан. Хлъзгавата топла кръв заизлиза през пръстите ѝ. Щеше да се оправи. Трябваше да се оправи. Но сърцето ѝ знаеше истината.

-      Защо? - извика тя към Искариот.

-      Съжалявам — прозаично рече той. — Според предсказанието вие сте единствените трима на света, които имат шанс да ми попречат, да предотвратят Армаге- дон. За да наруша предсказанието, един от тримата трябва да умре. Случи ли се това, другите двама са без значение. Затова ви пощадих живота. Както казах, не съм мерзавец, а просто практичен.

И сви безразлично рамене.

Ерин закри лицето си с ръце, но не можеше да скрие така лесно истината. Тя беше убила Джордан. Като бе спасила Рун, бе обрекла мъжа, когото обичаше.

Искариот нямаше да позволи да му попречат.

Щом Рицарят на Христа оставаше жив, Воинът на Човека трябваше да умре.

Гърдите на Джордан вече не се повдигаха и отпускаха. Кръвта продължаваше да тече и да дими на студения сняг. Една снежинка падна в отвореното му око и се стопи.

Той не мигна.

-      Не можеш да му помогнеш - прошепна Кристиан.

Тя отказваше да повярва.

„Мога да му помогна. Трябва да му помогна“.

Сълзите се стичаха по бузите ѝ. Не можеше да си поеме дъх. Джордан не можеше да си отиде. Винаги беше толкова силен, винаги се беше справял с всичко. Не можеше да умре от някакъв си куршум. Това беше неправилно и тя нямаше да го допусне.

Вдигна поглед към Кристиан и се вкопчи в крака му с окървавена ръка.

-      Ти можеш да го върнеш. Направи го един от вас.

Той я погледна с ужас.

На Ерин не ѝ пукаше.

-      Направи го. Дължиш му го. Дължиш го на мен.

Кристиан поклати глава.

-      Дори да не беше забранено, не бих могъл да направя нищо. Сърцето му вече спря. Късно е.

Тя го зяпна, мъчеше се да проумее думите му.

-      Съжалявам, Ерин - каза Рун. - Но Джордан наистина си отиде.

Снегът зад нея заскърца. Някой се приближаваше, но не ѝ пукаше кой. Ръка с напукана кървяща кожа докосна гърдите на Джордан.

Ерин се обърна и видя момчето. Беше клекнало до нея. То свали якето от раменете си - якето на Джордан - и го върна на предишния му собственик, като внимателно покри раната.

После облиза напуканите си устни и каза:

-      Благодаря.

Ерин знаеше, че благодари за нещо много повече от якето.

-      Достатъчно — каза Искариот, когато сирените завиха още по-близо. - Вземете го.

Единият от яките помощници вдигна момчето като чувал картофи и то извика от болка. От многобройните му рани пак потече кръв - оставяше дупки в снега.

-      Спрете, боли го! - викна Ерин.

Не ѝ обърнаха внимание. Искариот протегна ръка на Батори и тя я пое. Беше направила избора си кого да последва.

-      Остани, Елизабета - замоли я Рун. - Не познаваш този човек.