Невинна кръв

-      Май бившата ви титла Жена на Познанието не е неоправдана, доктор Грейнджър. - Кимна към оцелелите. - Но аз не съм приключил тук.

Преди някой да успее да реагира, пеперудите заваляха от небето и покриха сангвинистите, Распутин и дори Батори. Бяха твърде много, за да бъдат спрени. Когато те започнаха отново да се бранят, Искариот извика, за да въведе ред:

-      Престанете! Ако се съпротивлявате, всички ще умрете!

Осъзнали безнадеждното си положение, те се подчиниха. Пеперудите накацаха по раменете и крайниците им.

-      Нямам намерение да убивам всички ви, но ще го направя, ако ме принудите.

Искариот впери поглед в Рун, който стоеше гордо изправен, истински Рицар на Христа.

Прокълнатият го посочи с пръст.

-      Сега е време Рицарят на Христа да се присъедини към своята сестра във вярата. Да напусне този свят в мир и да се издигне на мястото си на небето.

Погледът на Рун се стрелна към Ерин, сякаш за да се сбогува.

-      Чакай - каза Ерин. - Моля те.

Искариот се обърна към нея.

Ерин имаше само един коз. Спомни си сделката на Распутин с Белиал. В Санкт Петербург монахът бе предал Кървавото евангелие и Ерин на Батори Дарабонт, но едва след като изтръгна обещание от нея. Спомни си думите на Распутин, направената уговорка.

„Обещах ти книгата като жест на добра воля... ако господарят ти на свой ред ми гарантира живота на някого по мой избор“.

И бяха стигнали до съгласие.

Ерин се обърна към Распутин. Дали монахът щеше да поиска дължимото сега, за да спаси Рун? И дали Искариот щеше да зачете сделката? Нямаше друг избор, освен да опита.

Обърна се към Искариот.

-      Преди два месеца Распутин сключи сделка с Белиал. В замяна на съдействието си да получи живота на някого по свой избор. Стигна се до съглашение. Пред очите на всички.

Искариот погледна коленичилия сред детски тела Распутин. По бузите на монаха се стичаха сълзи и изчезваха в брадата му. Въпреки цялото си зло той бе обичал децата си като истински баща, а сега бе видял как умират в агония, жертви на собствените му машинации.

-      Това ли е желанието ти, Григорий? - попита Юда. - Ще хвърлиш ли защитното покривало върху Рун Корза? Това ли ще поискаш?

Распутин вдигна глава и отвърна на погледа му.

„Моля те - помисли си тя. - Кажи да. Спаси един живот“.

Руснакът изгледа дълго Искариот и още по-дълго Рун. Някога с Рун го бе свързвало приятелство и бяха действали като братя сангвинисти.

Накрая Распутин проговори измъчено:

-      Твърде много умряха тази нощ.

Искариот въздъхна и стисна раздразнено устни.

-      Веднъж престъпих думата си... и бях прокълнат заради това. Заклех се никога повече да не го правя. Няма да го направя и сега. Каквото и да си мислите за мен, аз не съм мерзавец. - Кимна на Распутин. - Зачитам дълга си и изпълнявам желанието ти.

Ерин издиша и затвори очи.

Рун щеше да живее.

Искариот вдигна ръка и в помещението влязоха двама яки мъже, тъмнокос и светлокос. И двамата бяха високи и с телосложение на танкове, с дебели вратове и мускулести ръце. Тръгнаха към момчето, готови да приберат плячката на Искариот.