Дяволската колония
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546552396
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската колония». Краткое содержание книги:
Лий Чайлд
Хеликоптерът се запремята. Светът около тях се въртеше като калейдоскоп.
15:22
Машината се въртеше бясно и тъмното море се появяваше и изчезваше пред Сейчан. Тя се бе вкопчила в дръжката на тавана, опряла крака в някаква греда. Монк крещеше отзад, старият хижар му пригласяше пискливо. До нея Грей полетя напред и си удари главата в предното стъкло.
Закопчаният за седалката си пилот продължаваше да се бори с уредите за управление и опитваше какво ли не, за да овладее машината, да забави падането й. С едно последно дърпане на лоста носът на хеликоптера леко се повдигна и въртенето се забави.
Грей отлетя назад и се блъсна в пилота. От главата му течеше кръв и покриваше половината му лице.
Пилотът го избута.
— Махай се оттук! Дръжте се здраво!
Сейчан се пресегна, сграбчи Грей за яката на якето и го задърпа назад. Двамата се катурнаха в товарния отсек. Монк се мъчеше да закопчае Оли за една седалка.
Страничната врата се отваряше и затваряше и разкриваше моментни изгледи към останките от острова. Откъсналият се ръб на конуса падна във водата, вдигайки огромна вълна. Зад него пушекът от няколко отвора скриваше по-голямата част от сушата. В сърцето на мрака имаше червен фонтан, който вреше на повърхността и от време на време изхвърляше огнени пръски високо във въздуха.
Но още по-плашещо беше морето, което летеше към тях.
Оставаха само секунди. Сейчан избута зашеметения Грей до покритата с мрежа за товар стена. Той разбра и уви ръцете си в ремъците. Сейчан понечи да направи същото, но точно тогава гигантската вълна, предизвикана от разпадащия се остров, се надигна под хеликоптера, за да ги посрещне.
Сблъсъкът беше ужасен. Тялото й се залепи за пода. Чу писък на метал — и тишина, когато ледената вода изпълни кабината. Вълната подхвърли тялото й като парцалена кукла. Кракът й се удари в нещо остро, което разкъса джинсите и остави огнена диря по бедрото й. После водата я запрати към Грей, чиято глава все още беше във въздушен джоб. Той се опита да я хване с едната си ръка. Тя се помъчи да се добере до мрежата.
И двамата не успяха.
Течението я повлече и я изхвърли през отворената врата сред пяна и мехурчета. Сейчан се премяташе презглава, давеше се със солената вода и оставяше кървава диря. Под нея разбитият хеликоптер потъваше в тъмните дълбини сред разрастващ се облак петрол. Не видя никой друг да излиза от машината, докато тя изчезваше в мрака.
„Грей…“
Нищо не можеше да направи. Дори да можеше да се гмурне, хеликоптерът вече беше потънал прекалено дълбоко. Никой не можеше да стигне до повърхността, без да се удави.
Изгубила надежда и отчаяна, Сейчан се опита да преглътне болката и се обърна. Заплува към слабата слънчева светлина. Едва сега осъзна колко дълбоко е била завлечена. С изгарящи дробове, несигурна дали ще успее, тя зарита към повърхността. Ледената вода я прерязваше като бръснач.
И тогава нещо тъмно премина над нея и препречи слънцето — черна гладка сянка. Сейчан замръзна. Появиха се други сенки и започнаха да кръжат около нея, прорязваха водата с перките си. Една мина съвсем близо, като завъртя огромното си око. Сейчан усети интелигентността в блясъка му, а също и коварство. И глад.
„Косатки…“
Привлечени от кръвта й.
Макар студът да я пронизваше до кости, през тялото й внезапно премина гореща вълна. Сейчан погледна надолу, усетила опасността.
Черно туловище се носеше нагоре към нея. Пастта се отвори и разкри безброй остри зъби.
Сейчан изкрещя, нагълта вода и зарита лудо.
Нямаше полза.
Зъбите пробиха панталона й и достигнаха плътта.
15:24
Задържал дъх, останал почти без въздух в потъващия хеликоптер, Грей освободи товарните ремъци с безчувствени от студа пръсти. От налягането главата му пулсираше и сякаш някой забиваше карфици в черепа му. Откъсна гумения куб от гнездото му и го освободи.
Блъсна се в Монк, който също беше освободил своя пакет. Партньорът му държеше Оли с едната си ръка. Старецът като че ли бе в безсъзнание, а може би вече се беше удавил. Грей бе проверил пилота малко след падането. Беше мъртъв, все още закопчан за седалката. От гърлото му стърчеше парче метал.