Дяволската колония
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546552396
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската колония». Краткое содержание книги:
Лий Чайлд
22.
31 май, 15:19
Над остров Елирей, Исландия
Грей и Сейчан се наместиха зад пилота. Ръката й се беше вкопчила в китката му, колкото за да се задържи, толкова и от ужас.
Хеликоптерът пропадаше в спирала към огнения ад. Роторите виеха над главите им и се мъчеха да ги задържат във въздуха. Навън се издигаха кълба пушек, нагорещени камъчета тракаха по машината като градушка. Въздушните всмукатели поемаха отломките и задавяха двигателите още повече.
Пилотът се бореше с една ръка с лоста за управление между краката му, а с другата щракаше превключвателите по конзолата. Беше враг, един от наемниците командоси, но в момента съдбите им бяха преплетени — и крайният изход не се очертаваше да е добър.
— Прецакани сме! — извика пилотът. — Нищо не мога да направя!
Димящата разпадаща се канара на острова летеше нагоре към тях. Пукнатините продължаваха да раздират стария конус. В най-дълбоките пропасти бушуваха пламъци. Ледената морска вода нахлуваше в тях и при допира си до разтопената скала изригваше на врящи гейзери.
Под тях беше същински ад.
Грей знаеше, че единствената им надежда е в морето, но водата беше ледена и щеше да ги убие за минути. Той се настани в празната седалка на втория пилот, долепи лице до изпъкналия прозорец и огледа водите около острова. По океана играеха ослепителни слънчеви зайчета, твърде радостни предвид обстоятелствата. Колоната пушек и пара от острова обаче хвърляше тъмна сянка на юг. И в тези тъмни води се виждаше бяло петънце.
— Натам! — Грей посочи надолу и надясно. — Твое два часа! Южно от острова.
Пилотът се обърна към него. Лицето му бе мъртвешки бледо под шлема.
— Какво…
— Кораб. — Сигурно беше траулерът на капитан Хулд. — Давай натам.
Пилотът наклони хеликоптера и се вгледа в бялата точка.
— Виждам го. Не знам дали ще имам достатъчно подемна сила да се махна от острова, да не говорим да стигна толкова навътре в морето.
Въпреки това знаеше, че няма друг избор. Хвана лоста за управление и насочи падането им на юг. Дори тази малка маневра причини допълнителна загуба на височина. Останал само с един работещ ротор, хеликоптерът се понесе неудържимо надолу. Островът изпълни цялото им полезрение. Корабчето изчезна някъде зад отвесните скали.
— Няма да успеем… — каза пилотът, като продължаваше да се бори с лоста и оборотите.
Гейзер от вряла вода и пара изригна от една цепнатина пред тях и се изстреля високо в небето. Хеликоптерът се блъсна в него и за един шеметен миг останаха слепи. В следващия момент водната колона остана зад тях и видяха, че се носят стремглаво към извивката на вулканичния конус — той се издигаше като каменна вълна пред тях и им препречваше пътя към морето.
— Няма достатъчно мощност! — изрева пилотът през воя на роторите.
— Нищо, пробвай! — извика му Грей.
Сушата приближаваше. Грей мярна труповете на говедата по ливадата, убити от високата температура или отровните газове — или пък просто умрели от ужас.
И изведнъж ливадата под тях се отдалечи.
„Отново се издигаме“.
Пилотът също го забеляза.
— Не е от мен! — Посочи алтиметъра. — Продължаваме да падаме!
Грей се наведе към прозореца и се загледа надолу. Разбра грешката си. Хеликоптерът не се издигаше — сушата пропадаше.
Пред очите му от конуса се откъсна парче, разцепено от кипящата цепнатина под тях. Четвърт от острова бавно се килна и се плъзна към морето, като пияница от стол.
Каменната стена пред тях се наклони и изчезна, откривайки път към морето. Но все още не бяха в безопасност.
— Ще минем на косъм! — извика пилотът.
Канари се търкаляха и по ливадата. Един къс скала прелетя покрай прозореца.
Пилотът изруга и наклони хеликоптера, за да избегне сблъсъка.
Продължаваха да се носят към ръба на конуса. Той още пропадаше, но неохотно. Пилотът изстена, стиснал лоста с две ръце. Грей активира управлението на втория пилот. Нямаше опит с този вид машини, но можеше да помогне със силата си. Задърпа лоста. Той оказа съпротива и Грей изпита чувството, че се мъчи да повдигне хеликоптера с лост.
— Няма смисъл! — изрева пилотът. — Дръжте се! Ще се раз…
И се блъснаха.
Колелата и плъзгачите се треснаха в назъбения ръб на конуса и се откъснаха с писък на раздиран метал. Носът на хеликоптера се килна напред. През предното стъкло зашеметеният Грей видя за миг черното море, когато машината остави разпадащия се остров зад себе си.