Безпощадно

— Мисля, че е взела свръхдоза. — Спенсър коленичи до главата на Келси. — Сигурно е изпила нещо.

Емили се изправи и отиде със залитане до чантата на Келси, която все още лежеше на седалката в колата й. Вътре имаше шишенце с хапчета, пълно наполовина.

— Това. — Тя го показа на останалите.

Спенсър погледна и кимна с глава.

— „Лесно шест“.

Няколко минути след обаждането на Ариа към тях с вой се приближи линейка. Парамедиците заобиколиха Келси и веднага се заеха с нея, като казаха на момичетата да се отдръпнат назад. Емили притисна ръце към гърдите си, изтръпнала от студ и безчувствена. Ариа наблюдаваше действията на парамедиците, притиснала ръка към устата си. Хана не спираше да поклаща глава и да повтаря:

— О, Боже.

Спенсър изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне.

След известно време шофьорът на линейката, атлетична жена с дълга до раменете кестенява коса, се приближи до момичетата.

— Какво се случи?

— Мисля, че се опита да се самоубие — отвърна Емили със слаб глас. — Предполагам, че е изпила твърде много хапчета… и се канеше да скочи в пропастта.

Парамедикът прегледа Емили за наранявания, но освен няколкото натъртвания и синини тя си беше наред. Мъжете натовариха Келси в линейката и отпътуваха. Емили мълчаливо наблюдаваше как червения буркан се спуска по хълма. Не спираше да се вслушва в сирените, докато звукът не изчезна окончателно.

Настъпи оглушителна тишина. Емили се приближи до Спенсър, която стоеше край огромната клисура. Същата гледка се беше разкрила пред очите й година по-рано, когато Мона се канеше да я убие. Това, че отново се бяха озовали тук, борейки се с А., изобщо не им се струваше като съвпадение.

— Съжалявам — каза тихо Емили. — Не трябваше да се съмнявам в теб.

— Няма нищо — отвърна Спенсър.

— Но аз й казах всичко. — Емили затвори очи. — Казах на Келси какво си направила в „Пен“. Как си я изпратила в поправителното училище.

Спенсър рязко се обърна към нея. По лицето й преминаха различни емоции.

— Така ли?

Емили се намръщи.

— Тя не го ли спомена, докато разговаряше с теб?

Спенсър поклати глава.

— Всичко стана толкова бързо. Двете просто си крещяхме една на друга.

Емили хвана главата си с ръце.

— Толкова съжалявам. Въобще не трябваше да… — Тя замълча, задавена от ридания. Всичко й се струваше сбъркано. — Аз съм ужасна приятелка. Не застанах до теб. — И тя нямаше предвид само този случай.

— Хей, всичко е наред. — Спенсър я докосна по рамото. — Разбирам те. И онова, което направих аз, също беше ужасно. Може би съм си го заслужила, след всичко, което изрекох.

Вятърът нададе вой. Сирените все още се чуваха в далечината. Хана и Ариа тръгнаха по чакъла, мълчаливи и тъжни.

— Келси ще разкаже на всички какво сме причинили на Табита — каза Хана.