Безпощадно
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-99-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Безпощадно». Краткое содержание книги:
Шекспир
Скандалът в лъскавия Роузууд не затихва — Ариа, Емили, Хана и Спенсър винаги са в епицентъра на драмата. Те загубиха приятели, попадайки под прицела на безпощаден преследвач, наричан А., и само по една случайност избегнаха смъртта. Но нищо не е приключило.
Ариа е пъхнала любовта на живота си във фризера. Емили проучва дивото у себе си. Хана се целува с врага. А някой от миналото на Спенсър — някой, когото тя никога не се е надявала да види отново — се завръща, за да я хване.
Но нищо от това не може да се сравни със случилото се през последната лятна ваканция. То е тяхната най-мрачна тайна досега и познайте кой ще я разкрие? Сега А. е решил на всяка цена да ги накара да си платят за престъплението и единственото по-плашещо от А. е страхът, че може би — само може би — те си заслужават онова, което ще ги сполети…
— Браво и на теб — рече вдървено тя.
Те се погледнаха предпазливо. Тогава някой я побутна. Хана се обърна и видя Ариа и Спенсър. Бяха пребледнели.
— Трябва да поговорим с теб — каза Ариа. Двете отново я поведоха към паркинга. Тя погледна през рамо към Майк, но той вече разговаряше с Мейсън Байърс и Джеймс Фрийд.
— Трябва да видиш това — каза Спенсър, когато трите стигнаха до едно уединено местенце в края на паркинга. Тя извади айфона си и го размаха пред лицето на Хана.
Трябваха й няколко секунди, за да фокусира погледа си. На екрана се виждаше снимка на момиче, което лежи на пясъка. Около главата й имаше локва кръв.
— Това да не е…? — ахна Хана, твърде уплашена, за да произнесе името на Табита.
— Да. От А. От Келси.
Спенсър разказа на Хана как Келси беше отишла при нея и я беше попитала дали е получила съобщението й — това съобщение.
— Тя знае какво сме направили — каза Спенсър. — Знае всичко. Нападна ме и аз се опитах да се защитя, но хората ме дръпнаха от нея и казаха, че аз съм я нападнала. А когато всичко свърши, Келси ме погледна още веднъж и произнесе безмълвно: „Мъртва си“.
Хана рязко си пое дъх.
— Сигурна ли си?
Спенсър кимна.
— Трябва да я намерим и да я спрем, преди да направи нещо ужасно. Но нямам представа къде е отишла. Не мога да я намеря никъде.
По улицата изръмжа двигател, който напомни на Хана за колата, която едва не я беше блъснала малко по-рано. Внезапно тя направи връзката.
— Мисля, че видях Келси. Но не се досетих, че е тя.
— Къде? — изписка Ариа.
Хана преглътна тежко и махна към изхода на ресторанта.
— В колата й. Тръгваше си. И не беше сама.
Спенсър се ококори.
— Беше с Емили, нали?
Ариа бръкна в чантата си и извади ключовете от колата си.
— Трябва да ги намерим. Веднага.
Тя тръгна по паркинга и Хана я последва. Но след няколко крачки се обърна и забеляза, че Спенсър стои на тротоара и смутено пристъпва от крак на крак.
— Какво има? — попита Хана.
Спенсър прехапа горната си устна.
— Аз… се скарах с Емили в ресторанта. Казах й някои ужасни неща. Може би няма да иска да ме вижда.
— Ще иска. — Хана я хвана за ръката. — Това е Емили — и тя е в опасност. Всички заедно сме замесени в това, нали?
Спенсър кимна, закопча палтото си и тръгна към колата. Ариа отключи с дистанционното и всички се качиха вътре. Когато Ариа запали двигателя, Хана посочи някакъв лист хартия, който беше нанизан на антената.
— Какво е това?
Спенсър изскочи навън и дръпна хартията. После седна отново вътре и разгъна листа върху коленете си. Всички се взряха едновременно в него и едновременно въздъхнаха нервно.
Побързайте, мацки! Преди да е станало твърде късно!