Безпощадно
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-99-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Безпощадно». Краткое содержание книги:
Шекспир
Скандалът в лъскавия Роузууд не затихва — Ариа, Емили, Хана и Спенсър винаги са в епицентъра на драмата. Те загубиха приятели, попадайки под прицела на безпощаден преследвач, наричан А., и само по една случайност избегнаха смъртта. Но нищо не е приключило.
Ариа е пъхнала любовта на живота си във фризера. Емили проучва дивото у себе си. Хана се целува с врага. А някой от миналото на Спенсър — някой, когото тя никога не се е надявала да види отново — се завръща, за да я хване.
Но нищо от това не може да се сравни със случилото се през последната лятна ваканция. То е тяхната най-мрачна тайна досега и познайте кой ще я разкрие? Сега А. е решил на всяка цена да ги накара да си платят за престъплението и единственото по-плашещо от А. е страхът, че може би — само може би — те си заслужават онова, което ще ги сполети…
Лиъм напълно си го заслужаваше.
35.
Че кой иска да е идеален?
— Майк, корнфлейксът е направен да се яде с лъжица — каза Ила същата сутрин, докато тя, Ариа и Майк закусваха в огряната от слънце кухня. Стаята ухаеше на органично кафе, прясно изцеден портокалов сок и леко повехналите цветя, които Тадеуш беше изпратил на Ила предишния ден.
Майк недоволно грабна една сребърна лъжица от чекмеджето и седна обратно на стола си. След това Ила се обърна към Ариа.
— Какво стана с теб снощи, на партито? Докато се обърна, и беше изчезнала.
Ариа побутна нагоре големите си слънчеви очила „Рей Бан“. Носеше ги, за да скрие зачервените си, подпухнали очи. Цяла нощ беше плакала за Езра, Келси, А. и всичко останало.
— Трябваше да се погрижа за някои неща — избъбри тя.
— Трябваше да останеш. — Майк дъвчеше шумно закуската си. — Режисьорът яко се напи. Хората казаха, че точно затова е дошъл да работи в някакво си частно училище в предградията — бил алкохолик. А Спенсър Хейстингс се нахвърли върху някакво момиче. Психарка! — Той пропя последната дума и се ококори.
— Не е психарка. — Ариа взе една вафла „Фреш фийлдс“ и събитията от предишната нощ се завъртяха в спомените й. Спенсър наистина беше откачила, но имаше много добра причина за това.
Значи Келси бе Новия А. От една страна, това беше добре: поне знаеха откъде идват посланията. От друга страна, ами ако хората вземат, че повярват на онова, което Келси знае за Табита? Тази сутрин в интернет се бяха появили три нови статии: едната за някаква нова следователска процедура, която учените са използвали, за да докажат веднъж и завинаги, че това са останките на Табита, другата за благотворително събитие в нейна памет и третата за пиенето сред тийнейджърите и смъртта на Табита се споменаваше като най-пресен пример.
Табита ставаше все по-популярна в нейната общност, както Али беше в Роузууд. Ако в малкото градче в Ню Джърси се разчуеше, че Табита е била убита, дали някой щеше да се интересува, че момичето, което го е казало, е наркоманка? Ами ако Келси имаше още снимки на тялото на Табита? Ариа се сети за последното съобщение на А.:
„Нима смяташ, че гневът ми ще те пощади, убийца? Ти си най-виновна от всички“.
Сякаш Келси знаеше дори, че Ариа е блъснала момичето.
Телефонът на Майк иззвъня, той скочи и излезе от стаята. Ила смачка салфетката си и се облегна на лакти.
— Скъпа, има ли нещо, за което да поговорим?
Ариа отпи от кафето си.
— Всъщност, не.
Ила се прокашля.
— Сигурна ли си? Не можах да не забележа, че снощи разговаряше с един твой бивш учител.
Ариа сви рамене.
— Няма нищо за казване.
Наистина нямаше. След като Ариа го хвана с Клаудия, Езра не й се беше обаждал. В телефона й нямаше никакъв есемес „Много съжалявам“, нито кутия с бонбони и картичка с надпис „Моля те, не ме отхвърляй“ на прага й. Нямаше да има никакво ходене в Ню Йорк. Нямаше никаква любовна история. Сякаш всичко това беше сън.
Ариа въздъхна и вдигна глава.
— Помниш ли как преди да отида в Исландия миналото лято, всички не спираха да ми повтарят колко ще е хубаво да се върна там?
— Разбира се. — Ила сипа още кафява захар в кафето си.
— Но после ти казах, че просто… не е било същото? — Ариа завъртя в ръцете си солницата във форма на джудже. — Все едно дълго време си сънувала нещо, а после се оказва, че действителността е съвсем различна.
Ила цъкна с език.
— Знаеш ли, някой ден ти ще направиш някого много щастлив — каза тя след миг. — И някой ще направи теб щастлива. Сама ще разбереш, когато това стане.
— Как? — попита тихо Ариа.
— Просто ще разбереш. Повярвай ми.
Ила я потупа по ръцете, може би очаквайки Ариа да каже още нещо. Но тъй като дъщеря й продължи да мълчи, Ила стана да почисти масата. Ариа седеше на стола си, потънала в мисли. Тя беше усетила нещо различно в Езра в мига, в който се появи, но не искаше да си го признае. Същото усещане я беше изпълнило и в Рейкявик, когато летищният автобус ги откара в града. Искаше й се да го обича по същия начин, както преди, но просто мястото беше съвсем различно. Барът, в който продаваха супа в огромни купи от хляб, вече не работеше. Старата къща на Ариа беше боядисана в крещящо розово и върху нея имаше огромна сателитна чиния, която заемаше половината покрив.