Драконът

Йоаким въздъхна тежко, обърна се и зачака. Далайла се появи от неговата страна и посочи с глава по посока към една витрина с вибратори и други сексиграчки.

– Какво е това, мам...? – Лицето ѝ излъчваше изненада и раздразнение.

– Спокойно – каза Йоаким и се опита да я укроти с движение на ръката. – Ние само минаваме. Разстоянието не е много. – Той положи ръка на рамото на Хенрик и игнорира раздразнението на Далайла. – Хайде да продължаваме.

След няколкостотин метра улицата промени характера си, като че ли просветна. Сексмагазините и баровете постепенно намаляха и накрая изчезнаха. На тяхно място се появиха дизайнерски бутици, кафенета и ресторанти, а по тротоарите наоколо проститутките и наркоманите бяха заменени от датчани с нормален външен вид.

Когато видя улица "Ескилсгеде", той зави надясно. Спря на ъгъла на улицата.

– Почти стигнахме.

Двеста метра по-нататък най-сетне стигнаха. Блокът, в който се намираше апартаментът, се намираше точно зад площад "Вестербру".

Йоаким извади ключовете и опита да отключи външната врата с единия. Той влезе. Мъжът въздъхна с облекчение, когато успя да превърти ключа.

Качиха се по стълбите до петия етаж. Миришеше странно – плътен, влажен въздух, примесен със слаб аромат на олио.

Йоаким задиша тежко, когато най-накрая изкачи и последното стъпало. Чантата му беше тежка, а до петия етаж стъпалата бяха много.

Жилището на Фред Холтер се оказа точно толкова красиво, колкото му бяха казали.

Фред беше един от няколкото бизнес контакти от времето на "Ханза", с които Йоаким беше поддържал приятелски взаимоотношения. Когато преди една година разбра, че Фред ще се премества в Ню Йорк за един тригодишен ангажимент на ООН, той реши да го попита дали може да наеме жилището му в Копенхаген. Но Фред го изпревари. След една седмица по време на една от многото срещи в Кроксрюд той съвсем неочаквано каза:

– Когато излезеш оттук, ще имаш нужда да се махнеш. – Просто използвай моя апартамент, той така или иначе ще остане празен през следващите три години. Можеш да го наглеждаш вместо мен. – Той нарочно го описа така, че да прозвучи сякаш Йоаким му правеше услуга, живеейки там. Тогава Йоаким с благодарност се съгласи.

Беше просторен и окъпан в светлина тристаен апартамент с две спални и тераса с изглед към спокоен, зелен заден двор с пейки и маси. Мебелите бяха в светли и приятни цветове. В най-голямата баня имаше огромна вана.

– Тук ли ще останем? – поинтересува се Далайла. Започна да обикаля от стая в стая и разглеждаше със зяпнала уста. –Фантастично е – промърмори тя.

Хенрик влезе във всекидневната. Все още носеше ученическата си раница на гърба.

– Не е ли хубаво тук? – попита Йоаким.

Хенрик се огледа. Изглеждаше сякаш не знаеше какво да отговори.