Драконът
- Автор: Кристенсен Том
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 9786191610433
- Переводчик: Василена Старирадева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Драконът». Краткое содержание книги:
В Норвегия от затвора е освободен финансистът Йоаким Жаклин. Полицията следи всяка негова стъпка, непознати го подслушват със супермодерна апаратура, а журналисти искат да разберат защо е предпочел да отиде в затвора, но да мълчи по време на съдебния процес по обвинение в крупни финансови престъпления. Той обаче сега иска само едно – да си върне сина, който се е отчуждил от него през времето, прекарано в затвора.
Междувременно високо в политическата власт един министър се кани да приема поздравления за добре свършената си работа по време на кризисна ситуация в чужбина, ала това, което не му дава мира, е мисълта: Никой не бива да разбере за операция Дракон !
Но Далайла, Йоаким и едно петнадесетгодишно момче, в чиито pъце попада дипломатическо куфарче с особено важна информация, са на път да променят всичко.
След шеметна кариера в банковата сфера, индустриалния мениджмънт и международното финансово консултиране Том Кристенсен се превръща в един от най-популярните норвежки автори в криминалния жанр. Най-успешните му трилъри са Дракона и, Царството на мъртвите. Носител е на наградата Ривертон за най-добър криминален роман.
– Ами добре.
– Да вървим – рече той.
Качиха се на ескалатора за надолу и излязоха през вратите на улицата пред залата за пристигащи.
Йоаким свали от себе си чантата и я остави на тротоара.
– Почакай тук. Ще го изпратя по онова такси там.
Йоаким се затича към стоянката за таксита и отвори вратата откъм страната за пътници на първото такси от колоната.
– Здравейте – поздрави той шофьора, – можете ли да предадете това писмо до адрес в Осло?
Шофьорът го изгледа сърдито – беше пълен и с дебели пръсти, които нетърпеливо барабаняха върху волана.
– Аз, разбира се, ще ви платя колкото е необходимо – увери го Йоаким, – но то не бива да бъде доставено преди десет часа тази вечер. Можете ли да го уредите?
Таксиметровият шофьор протегна ръка, за да вземе писмото.
– Къде трябва да бъде доставено?
– На плика си пише.
Веднага след това се върна при Хенрик.
– А сега да се качваме на влака – заяви той. – А после ще хапнем.
71.
Йоаким и Хенрик слязоха от влака на Централна гара Осло. Мъжът първо извади папката от куфарчето, след това продължиха нататък през залата за пристигащи и излязоха през все така пренаселения универсален магазин "Бюпортен Шопинг". Преминаха покрай автобусната спирка и след това поеха в посока към площад "Гренландия".
Точно до площада имаше "Макдоналдс". Йоаким въведе Хенрик вътре и двамата седнаха на една маса.
– Мислех си да хапнем тук – обясни бащата. – Какво ще си вземеш?
Изглежда Хенрик се чувстваше облекчен. Някаква усмивка изникна на лицето му.
– Мога и сам да си поръчам – отвърна той.
– Разбира се. – Йоаким извади портфейла си и му подаде банкнота от двеста крони. – Отиди и си купи каквото искаш. Веднага се връщам, само ще звънна един телефон.
Хенрик се приближи към касата и се подреди на опашката.
Йоаким извади мобилния си телефон и се обади на Далайла. Каза ѝ къде се намираха и я помоли веднага да си хване такси дотам – до "Макдоналдс", точно до площад "Гренландия".
Йоаким тъкмо привършваше своето "Биг Мак"-меню, когато Далайла отвори вратата на ресторанта и влезе вътре.
– Това е тя – заяви Йоаким на Хенрик и се изправи. Той видя, че тя зорко се оглеждаше наоколо. Проверяваше лицата на всеки един човек в помещението.
"Страхува се за живота си" – помисли си Йоаким.
Лицето на Далайла се отпусна в предпазлива усмивка, когато ги забеляза. Тя теглеше черен пътнически куфар след себе си.
Хенрик зяпна африканката, която се приближаваше към тях. Тя носеше черни панталони, бежово яке върху бяла блуза и шал, здраво завързан около косата ѝ.
Тя целуна Йоаким по двете бузи, усмихна се още по-широко и погледна към Хенрик. Той изглеждаше така, сякаш му се искаше да пропълзи в пластмасовата чашка със сладолед, която седеше пред него.
– Какво хубаво момче – възкликна тя. – Казваше се Хенрик, нали? – Отвори дамската си чанта, която висеше на рамото ѝ, и извади плосък, продълговат пакет, увит в сребриста хартия. Тя го подаде на Хенрик. – Това е за теб – заяви тя.
Хенрик колебливо го взе.
Йоаким ѝ се усмихна с благодарност.
Хенрик внимателно отви хартията. Вътре имаше шоколад.
– Благодаря – каза той, без да вдига поглед към нея.
Йоаким дотътри един стол за нея. Той погледна часовника си.
– Разполагаме с почти един час. Ще хапнеш ли нещо?
– Къде ще ходим?
– Почакай и ще разбереш.
Тя се усмихна.
– Това ли беше най-доброто място, за което можа да се сетиш?
– За всичко си има време и място – отвърна ѝ той.
– Тогава ще си поръчам това, което главният готвач препоръчва – заяви тя.
– Нека само първо да изключим мобилните си телефони – предложи той с тих глас на Далайла. Йоаким извади батерията и SIМ-картата на новия телефон и го прибра обратно в джоба си. Старият телефон вече беше разглобен. Ако някой все пак беше успял да инсталира електроника за подслушване в мобилните телефони, то сега с извадена батерия тя беше деактивирана.
Далайла направи същото със своя мобилен.
Хенрик се загледа в Далайла. Изглежда, не можеше да свали очи от нея.
Четиридесет и пет минути по-късно напуснаха ресторанта. Йоаким ги поведе обратно по същия път, по който Хенрик и той бяха дошли преди един час. Но този път влязоха в чакалнята на автобусната спирка.
Имаше отпътуване за Малмьо[37] със "Суибъс Експрес" в 22:50.
37
Малмьо е третият по големина град в Швеция след Стокхолм и Гьотеборг.