Фуриите на Калдерон

Амара прекоси мълчешком двора. Навън нямаше никой, но под тежките врати на общата зала се процеждаха светлина и гласове. Портата на вътрешния двор беше отворена и двамата се измъкнаха навън. Тъмнината на нощта се спускаше бързо и сенките по студената земя бяха плътни и черни.

Тави мина покрай конюшнята и се насочи към сушилнята за месо. Постройката беше долепена до ковачницата, за да може да делят един комин в общата стена. Силната миризма на пушек и месо беше обгърнала малката постройка в гъст облак.

– Вземи солта – прошепна Амара. – Вземи направо целия чувал или кофа. Аз ще остана тук да наблюдавам двора. И побързай.

Тави се вмъкна в сушилнята, където светлината на здрачаване почти не проникваше, и тръгна пипнешком към рафтовете на отсрещната стена. По пътя спря да откачи два бута шунка от тавана и ги напъха в импровизирания вързоп под миш­ницата си. Чувалът от грубо тъкано зебло, в който държаха солта – на едри, грапави кристали, – лежеше на рафта. Тави опита да го вдигне, изпъшка от напрежение, но не успя. Извади едно от одеялата и отряза няколко големи парчета от него. После натрупа на купчини едрата кристална сол в средата им, усука краищата и ги стегна с няколкото кожени върви, с които окачваха месото да се суши.

Събра ги и тъкмо тръгваше към вратата, когато отвън се чу някакво скимтене. Дочу нечие тежко дишане и няколко глухи удара. С обезумели от ужас очи и блъскащо в гърдите сърце, Тави изскочи от сушилнята.

Амара беше приковала с коляно върху гърдите някого на земята и притискаше в гърлото му нож.

– Спри – изсъска ѝ Тави. – Остави го!

– Изскочи изневиделица – отвърна тя, но не отмести ножа.

– Това е Фейд. Не е опасен.

– Не отговори, когато го питах кой е.

– Изплашила си го.

Тави я хвана за рамото и опита да я издърпа от Фейд. Тя го стрелна с поглед през рамо, но не помръдна. После бавно вдигна ножа и се изправи.

Тави се наведе, хвана Фейд за ръката и го издърпа на крака. Беше облечен с дебели дрехи и носеше вълнена шапка с капаци над ушите, които висяха свободно до раменете му и се полюшваха като ушите на куче. На ръцете си имаше стари ръкавици с няколко липсващи пръста. Здравата половина от лицето му беше скована от ужас. Гледаше Амара с обезумели очи и отстъпваше назад, докато не опря рамо в гърдите на Тави.

– Тави – каза Фейд. – Тави. Вътре. Буря идва.

– Знам, Фейд. Но ние трябва да вървим.

– Няма време за това – каза Амара и хвърли бърз поглед през рамо. – Ако някой ни види…

– Тави остава – прекъсна я настоятелно Фейд.

– Не мога. Аз и Амара трябва да отидем да предупредим граф Грам, че маратите идват. Тя е Курсор. Трябва да тръгваме, преди едни лоши хора да се опитат да ни спрат.

Фейд извърна бавно глава към него. Лицето му се изкриви от объркване и недоумение.