Каин и Авел [bg]

Автор: Арчер Джеффри
Серия: Каин и Авел #1
Год: 2002
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9545853417
Переводчик: Емилия Л. Масларова
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“. Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.

Перейти на страницу:

Младият поляк пак седна в края на леглото, а тя захвана да му обяснява как да се държи с жените. Беше изненадана, че той наистина не я желае, и още по-изненадана, когато следващия половин месец продължи да идва всеки божи ден.

— Как да разбера, че вече се справям добре? — поинтересува се Авел.

— Ще разбереш много лесно, сладурче — отвърна Джойс. — Ако успея да свърша с теб, значи ще докараш до оргазъм и египетска мумия.

Най-напред му показа къде са чувствителните местенца по женското тяло, после — да не бърза, докато се люби, и признаците, по които да разбере, че на жената й е приятно. Обясни му и как да използва езика и устните си навсякъде, освен по женските устни.

Авел я слушаше внимателно и изпълняваше напътствията, макар и в началото малко сковано. Жената го уверяваше, че от ден на ден става все по-добър, той обаче не бе сигурен, че му казва истината, докато три седмици и сто и десет долара по-късно за негова изненада и радост Джойс сякаш се пробуди най-неочаквано в ръцете му. Доближи главата му до своята, докато той прокарваше нежно език по зърната на гърдите й. Сетне я замилва между краката и усети, че е влажна — за пръв път, а след като я облада, тя застена — звук, който Авел чуваше за пръв път и който му донесе огромна наслада. Жената впи пръсти в гърба му и го помоли да не спира. Стенанията продължиха — понякога силни, понякога приглушени. Накрая Джойс изкрещя и отпусна внезапно ръце, с които дотогава го бе притискала до себе си.

След като дишането й се поуспокои, тя рече:

— Е, сладур, завърши курса с отличие.

Авел дори не бе достигнал оргазъм.

Ознаменува дипломирането си и от университета, и от школата на Джойс, като за баснословна сума се сдоби на черно с места при ринга и заведе Джордж, Моника и намусената Клара на финала тежка категория на световния шампионат между Джийн Тъни и Джак Демпси. Вечерта след боксовия мач Клара отсъди, че е едва ли не неин дълг да преспи с Авел — все пак човекът се бе охарчил заради нея. На заранта го молеше как ли не да не я изоставя.

Авел не се срещна повече с нея.

След като се дипломира в Колумбийския университет, животът в хотел „Плаза“ вече не го удовлетворяваше, той обаче не знаеше как да се измъкне оттук. Беше заобиколен от най-заможните и преуспели американци, но не можеше да отиде направо при някой от клиентите — стореше ли го, сигурно щеше да остане без работа, пък и посетителите надали щяха да вземат присърце амбициите на някакъв си келнер.

Веднъж на обяд в „Плаза“ дойдоха господин и госпожа Елзуърт Статлър. Бяха запазили маса в салон „Едуард“, където Авел бе прехвърлен временно за една седмица. Той реши, че щастието най-после му се е усмихнало. Хвърли огромни усилия, за да направи впечатление на прочутия хотелиер, и обядът мина като по ноти. Преди да си тръгне, Статлър благодари сърдечно на младежа и му даде десет долара, това обаче беше краят на познанството им. Авел го изпроводи с поглед, докато той излизаше през въртящата се врата на „Плаза“, и се запита дали някога ще се измъкне оттук.

Оберкелнерът Сами го потупа по рамото:

— Какво получи от господин Статлър?

— Нищо — отвърна Авел.

— Не ти ли даде бакшиш? — изненада се Сами.

— Даде ми, как да не ми е дал — рече полякът. — Десет долара.

Той връчи на шефа си парите.

— Това е друго — отбеляза Сами. — Вече си мислех, че нещо ме баламосваш. Десет долара, доста тлъст бакшиш дори за господин Статлър. Явно си му направил голямо впечатление.

— Не, не съм.

— Как така да не си? В какъв смисъл? — учуди се оберкелнерът.

— Няма значение — промърмори Авел и понечи да си тръгне.

— Я чакай! Тук има бележка за теб. Господинът на маса седемнайсет, някой си Лерой, искал да говори лично с теб.

— За какво, Сами?

— Откъде да знам? Може да е харесал сините ти очи.

Авел стрелна с поглед маса седемнайсет, където сядаха само неизвестните, тъй като масата беше на лошо място, току до летящата врата на кухнята. Полякът обикновено гледаше да не обслужва масите в дъното на салона.

— Кой е този Лерой? — попита той. — Какво иска?

— Нямам представа — отговори Сами и дори не си направи труда да вдигне глава. — За разлика от теб не проучвам биографията до десето коляно на всеки клиент. Обслужи ги както трябва, вземи си бакшиша и се надявай да дойдат отново. Според теб тази философия сигурно е прекалено проста, но мен тя ме задоволява напълно. Както личи, в Колумбийския университет са пропуснали да те научат на някои основни неща. Размърдай си задника, Авел, иди на седемнайсета маса и ако ти дадат бакшиш, мисли му, ако не ми го донесеш.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?