Каин и Авел [bg]

Автор: Арчер Джеффри
Серия: Каин и Авел #1
Год: 2002
Язык: болгарский
Год: Бард
ISBN: 9545853417
Переводчик: Емилия Л. Масларова
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“. Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.

Перейти на страницу:

— По колко вървят акциите на Улуърт? — поинтересува се младият поляк.

Известно време мъжът в другия край на линията мълча.

— По два долара и десет цента. Напоследък по тях се наблюдава голямо движение, но нямам представа защо — отвърна накрая той.

— По-късно днес ще чуете съобщение, пуснато от фирмата. Постарайте се дотогава да купите нейни акции за всичките ми налични пари.

— Какво ще гласи съобщението? — поинтересува се озадачен брокерът.

— Не ме карайте да огласявам по телефона такава информация — рече Авел.

Брокерът беше възхитен от своя клиент — от досегашното си общуване с него се бе научил да не подпитва откъде той черпи сведения.

Авел се върна в Дъбовия салон точно навреме, за да поднесе кафето. Клиентите поостанаха още малко на масата и чак когато вече се канеха да си тръгват, келнерът се завъртя при тях. Човекът, платил сметката, му благодари за безупречното обслужване, сетне се обърна така, че да го чуят и приятелите му, и попита:

— Искаш ли бакшиш, млади момко?

— Ще ви бъда признателен, уважаеми господине — отвърна Авел.

— Купувай акции на Улуърт.

Всички се засмяха. Младият поляк също се усмихна, сгъна петте долара, подадени му от мъжа, и благодари. През следващата половин година прибра още четири хиляди четиристотин и дванайсет долара — печалбата от акциите на Улуърт.

Няколко дни, след като навърши двайсет и една години, Авел получи американско гражданство и реши да го полее. Покани Джордж, последната му изгора Моника и едно момиче на име Клара, бивша любовница на приятеля му, първо на кино — да видят Джон Баримор в „Дон Жуан“, после на вечеря в „Биго“.

Джордж още чиракуваше в хлебарницата на чичо си за осем долара на седмица и макар че и досега го смяташе за най-добрия си приятел, Авел не можеше да си затваря очите за все по-голямата разлика между Джордж, който нямаше пукнат грош в джоба, и себе си — той вече имаше на влог в банката осем хиляди долара и тази година му предстоеше да завърши икономика в Колумбийския университет. Авел бе наясно накъде се е устремил, докато Джордж отдавна бе престанал да разправя на всеки срещнат, че щял да става кмет на Ню Йорк.

Четиримата прекараха незабравима вечер най-вече защото Авел знаеше какво точно да очаква от един добър ресторант. Тримата му гости преядоха и когато им донесоха сметката, Джордж с ужас видя, че тя надвишава надниците му за един месец. Авел плати, без изобщо да се замисля. Ако плащате, постарайте се останалите на масата да останат с впечатлението, че сумата не е важна за вас. Ако сметката ви се види твърде голяма, не ходете повече в този ресторант, но каквото и да правите, не обсъждайте и прикрийте изненадата си — ето още нещо, което младият поляк бе усвоил от богатите.

В два след полунощ Джордж и Моника си тръгнаха за Долен Ийст Сайд, а Авел реши, че си е заслужил да бъде с Клара. Вкара я през задния вход на „Плаза“ и я качи със служебния асансьор в стаята си. Не се наложи да я увещава дълго да преспи с него и той реши да не протака — трябваше и да подремне, тъй като на другия ден беше сутрешна смяна. Остана доволен, че е успял да приключи до два и половина, и спа непробудно до шест, когато будилникът иззвъня. Отсъди, че разполага с достатъчно време, за да го направи още веднъж с Клара и после да се облече за работа.

Момичето седна в леглото и го загледа нацупено, а той пристегна бялата папийонка и го целуна припряно за довиждане.

— Постарай се да излезеш, откъдето влезе, инак ще ми навлечеш неприятности — предупреди я Авел. — Кога ще те видя отново?

— Няма да ме видиш повече — отсече ледено Клара.

— Защо? — изненада се младежът. — Да не съм направил нещо?

— Не, точно защото не направи нищо.

Тя скочи от леглото и започна да се облича припряно.

— Какво не съм направил — попита наскърбен Авел. — Нали искаше да се любим?

Тя се завъртя на пети и го погледна в лицето.

— Да, исках, докато не осъзнах, че с Валентино си приличате само по едно — и двамата сте мъртви. Може и да си най-страхотното нещо, което „Плаза“ е виждала в лоша година, но от мен да го знаеш, в леглото си кръгла нула. — Клара вече се беше облякла и стоеше на прага, хванала здраво дръжката на вратата, сякаш да почерпи вдъхновение за последната язвителна забележка. — Я кажи, има ли момиче, което да си убедил да преспи повече от веднъж с теб?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?