Гибелта на царете [bg]

— Той обаче е корав — настоя Скорпиос.

— Всички сме корави, момче — измърмори приятелят му и се просна на земята със затворени очи.

— Искам да си ида у дома, Юстинос. Гади ми се от всичко това.

Другият войн въздъхна, след което се надигна и добави още съчки в пламъците.

— Ние си отиваме у дома — каза той.

— Имам предвид моя дом. Далече от войната.

Юстинос се усмихна мрачно.

— Далече от войната? Няма място във Великата зеленина, което да е далече от войната.

Скорпиос се загледа в другия.

— Но тя трябва да свърши някой ден, нали?

— Тази война ли? Разбира се. След нея ще има друга, а после друга. Най-добре не мисли за това. Тук е спокойно и ние сме в безопасност поне за тази нощ. Това е достатъчно добро за мен.

— Не и за мен. Страх ме е от утрешния ден.

— Защо? Утре няма да стане нищо. Само ще продължим да яздим на север и да внимаваме за засада. Хектор ще спре под Гаргарон, както винаги, за да принесе жертва на Татко Зевс. Кое му е специалното на утрешния ден?

— Нищо. Не зная.

— Тогава защо се страхуваш? Слушай ме, момче, единственото, което е сигурно, е сега. Вчера е в миналото. Не можем да направим нищо по въпроса. Утре е мистерия. И там нищо не можем да направим, докато не ни връхлети. Нека Хектор и генералите се боят за утрешния ден. Това им е работата.

— И Банокъл — изтъкна Скорпиос.

Юстинос се изкикоти.

— Да, предполагам, че и Банокъл. Бих му съчувствал, но всеки, който има топки да се ожени за Голямата Руж, би трябвало да може да се справи с простичките задължения на един генерал.

— Защо някой би се оженил за курва? — попита Скорпиос.

— Е, това пък е пълна глупост — сопна се Юстинос. — Какво общо има това, че е курва?

— Ти би ли се оженил за такава?

— Защо не? Ако я обичам и може да ми даде синове.

Скорпиос го изгледа невярващо.

— Но те са безбожни и нечисти.

Очите на Юстинос се присвиха, а лицето му потъмня.

— Безбожни? В името на топките на Арес, радвам се, че не съм бил отгледан в малкото ти селце. Чуй ме, Скорпиос. Майка ми беше курва, а баща си не познавах. Отгледаха ме курви. Някои бяха гадни, други — зли или алчни. Но повечето бяха нормални, като теб и мен. Много от тях бяха грижовни, честни и състрадателни. Просто жени, които правят каквото трябва, за да оцелеят. Безбожни и нечисти? Ако не ми беше приятел, щях да ти разбия физиономията в онзи дънер. А сега млъквай и ме остави да спя.

Той легна отново, обърна гръб на другия войник и придърпа одеялото над рамото си.

Скорпиос седна с гръб към дъба и задряма за известно време. Луната се бе издигнала високо в ясното небе, когато чу грохота на стотици копита, който му подсказа, че Троянският кон на Хектор ги е настигнал. Срита Юстинос, за да се събуди, и двамата бързо запалиха подготвените за целта факли, след което ги вдигнаха високо. След няколко мига ги наобиколиха ездачи, около които се вихреше прах. Броните им блестяха под лунната светлина.