Гибелта на царете [bg]

Наблизо шестима мъже се опитваха да извадят един мъртъв кон от водата. Банокъл се изправи ядосано.

— Първо мъжете ни, дебили такива! — извика той. — Не чумавите коне!

Войниците побързаха да изпълнят заповедта и той отново се свлече на земята. Гърбът го болеше, а чуканчето на ухото му го сърбеше силно. Започвам да остарявам за тая работа, помисли си безрадостно.

Нечия голяма сянка надвисна над него и той вдигна поглед.

— Добра работа, Банокъл — каза царският син Антифон. Въпреки едрото си тяло, той изглежда нямаше рани. — Появихте се точно навреме, за което благодаря на Арес. Вече бяхме започнали да отблъскваме врага и вашата атака се оказа сламката, която строши гърба на магарето.

— Егати магарето — изсумтя Банокъл. — Микенците са най-добрите войници на света.

— При все това, генерале, днес ние бяхме по-добри.

— Вече не съм генерал — отвърна щастливо Банокъл. — Наредиха ми да оставя тракийците си в Дарданос.

— Но някои от тях са дошли с теб въпреки това — каза принцът, а в гласа му се прокрадна веселие.

Микенецът сви рамене.

— Е, значи не ставам за генерал. Отстранете ме от длъжността.

При тези думи Антифон се засмя открито и басовият звук изтътна ясно и силно над бойното поле.

— За мен ти си герой, Банокъл — каза той. — Бих изпълнил всяко твое желание, което е по силите ми. Но се боя, че царят вижда много неща по друг начин.

— Царят?

— Наредено ни е и двамата незабавно да отидем при цар Приам в двореца. Така че си намери кон и ела с мен.

Той се обърна.

— Не и аз — каза упорито Банокъл и остана неподвижен. — Искам първо да видя жена си.

Антифон отново се обърна към него.

— А да, спомням си. Ти си женен за Голямата Руж… бившата курва.

— Точно така — потвърди гордо Банокъл. — Тя е добра жена. Сигурно й липсвам и ще се чуди къде съм сега, когато битката тук приключи.

— Царете са с приоритет пред жените — отвърна дебелият мъж нетърпеливо. — Ела с мен.

— Ами Калиадес?

— В името на Хадес, човече — избухна изтормозеният Антифон. — Кой е пък Калиадес?

— Той е мой при… помощник. Ей го там.

Микенецът посочи към бойното поле.

— Можеш да пратиш да го повикат, като свършиш с Приам. Сега ела с мен преди да те арестувам и да те отведа при царя, окован във вериги.

По време ма бавната езда в града Банокъл гледаше с копнеж надолу към Улицата на грънчарите, където се намираше малката му бяла къща. Зачуди се дали Руж сега е там и го чака.

Край двореца на Приам двамата с Антифон слязоха от конете и влязоха в мегарона. Банокъл се огледа с интерес. Това бе първото му влизане тук след онази обсада, в която той и Калиадес бяха сред нападателите. Спомни си с носталгия битката на стълбите, великия непобедим Аргуриос, който отблъскваше микенските нападатели с неуморима сила и умение. Той потърка белега на ръката си, където мечът на Аргуриос го бе поразил. Спомни си пристигането на богоподобния в могъществото си Хектор и стената от щитове, която нашествениците планираха да направят за последната си битка. След това си спомни мистериозното им връщане на корабите и писъците на Коланос.