Короносната кула [bg]

— Не говориш сериозно. — Ройс го пронизваше с отровен поглед. — Просто се опитваш да… Почакай. Много добре си спомням как ти каза, че си искал само да вземеш назаем книгата. От самото начало си възнамерявал да ме изпратиш да я върна.

— Имаше вероятност, макар и малка, ти да изпълниш възложението и да отведеш Ейдриън със себе си още на отиване. Тогава изразът ми щеше да се превърне в евфемизъм.

Сега върху лицето на крадеца бе изникнала изненада, подчертана от слаба усмивка.

— Да, момчето ми — продължи магьосникът. — Аз не съм толкова глупав, колкото изглеждам, а пък ти не си толкова труден за разгадаване. За да изпълниш споразумението ни, ще трябва да върнеш книгата. След като приключа работата си с нея, разбира се. Този път трябва да отведеш Ейдриън със себе си. Ще искам той да носи книгата и лично да я върне на мястото й.

— Защо? — Крадецът го наблюдаваше с неразбиращ поглед.

— Точно ти, Ройс, би трябвало да осъзнаваш проблемите, които изникват при неспазването на ясно изложени насоки. — Аркадиус се обърна към Ейдриън. — Само преди няколко минути той ми се оплакваше колко несговорчив си бил и как си отказвал да убиеш посетителите в някаква кръчма. — Той отново погледна към Ройс. — И най-простите напътствия не може да изпълни, това бяха точните ти думи. В действителност Ейдриън не е твой слуга.

— Прав си. Той е излишен товар.

— Не. Той е твой партньор. Неговото мнение тежи наравно с твоето. Двамата трябва да работите заедно.

— Но аз не се нуждая от него. Доказателството за това лежи върху бюрото ти. Успях да донеса дневника и да се върна по-бързо от него.

— Както желаеш, Ройс. Но ако искаш да се отървеш от мен, това е цената, която ще трябва да платиш. Помогни на Ейдриън да върне книгата на мястото й. И този път без шикалкавения.

Крадецът захвърли ябълката си. Тя отскочи от стената и потъна сред купчина пергаменти. С неестествената си бързина той се насочи към Ейдриън. Последният инстинктивно изтегли мечовете си.

Ройс не обърна внимание на оръжията.

— Моли се да не объркаш нещата. След пет минути те чакам в подножието на стената, на която се упражнявахме преди. Ако искаме да успееш, ще трябва да те обучаваме през нощта. — Той погледна към кръстосаните остриета и изсумтя презрително. — Ако възнамерявах да те убия, дори нямаше да забележиш.