![Короносната кула [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/7/koronosnata-kula-bg-download.jpg)
Короносната кула [bg]
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Хрониките на Ририя #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-59-2
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Короносната кула [bg]». Краткое содержание книги:
Ейдриън нямаше представа какво представляват въпросните серети или стражи, но не му звучаха особено добре.
Свещеникът не отговори.
— Така си и знаех. — Марбъри продължи с по-тих глас, защото отново се обръщаше към събеседниците си. — Понякога ми се иска той действително да го стори, но пък няма нужда. Аз съм като вол. Бива ме единствено да кръстосвам полята и да правя пиво.
— Никога не съм виждал вол да вари толкова вкусно пиво — отбеляза Ейдриън.
Лордът се засмя.
— Ти, хлапе, ми харесваш. — Подир това старецът погледна към Ройс. — Той също ми се нрави. Малко е мълчалив, но пък по това се познават умните. Мълчаливите винаги са умни. Те са достатъчно мъдри, за да не дрънкат като варящи пиво волове.
Ройс бе свел глава, скривайки очите си.
— Той определено се смята за мъдър, но пък не знае всичко — отбеляза Ейдриън.
— Никога не съм заявявал, че зная всичко — поправи Ройс. — Само онова, което има значение.
— За кого? — уточни Ейдриън.
— За мен самия.
— Прав си. Това е много далеч от всичко.
— Достатъчно е, за да ми позволи да вземам интелигентни решения. Ти позволяваш на чувствата си да влияят на преценката ти.
— А пък аз имам точно обратния проблем — каза лорд Марбъри. — Позволявам на преценката си да застане пред чувствата ми. Още преди три години трябваше да съм изкормил Хардинг. И ако се бях доверявал на импулса си, щях да съм го сторил.
— И сега те чувам — осведоми го свещеникът.
— Много добре зная това, фустанчо.
— Той ми изглежда добър човек — каза боецът.
— Такъв е. Читав човек. Преди две години се разболях от треска. Цялото село ме беше изоставило от страх, че чумата е избухнала отново. Единствен той остана при мен. И дори ми миеше гърба. Това не е нещо, което се забравя. Хардинг е незаменима част от общността.
— Чух и това — рече свещеникът.
— Млъквай. — Марбъри отпи нова глътка. — Въпросът е, че той пак си остава един от тях. Една от змиите, които умело пълзят наоколо и тровят всичко. Онези, които премазаха империята на Гленморган и изпратиха благородни семейства като моето да се щурат из полята. Онези, които ме превърнаха от рицар във фермер. Ако дори и наполовина се бях метнал на някой от предците си, трябваше да съм му отрязал главата още преди години.
— Никога не е късно — вметна Ройс.
Лордът се изсмя гръмко и за пореден път плесна по масата.
— Чули, Хардинг? Качулатият ме подкрепя.
Навън слънцето бързо потъваше зад хълмовете, оставило небето да тлее. Децата бяха изчезнали, кучетата се бяха свили в подготовка за сън, а из селото започваха да изникват светлинки.
Ройс рязко повдигна глава. Той се приведе напред и измърмори:
— Докажи ми, че греша.
След тези думи дребният мъж се надигна и се отправи към страничната врата. Миг по-късно Ейдриън чу приближаващи се стъпки.
Петимата бяха обвити в тъмни плащове, под които Ейдриън долови познатото подрънкване на ризници. Този звук извика спомена за мириса на кръв, всеобгръщаща кал и крака, които никога не оставаха сухи.
Непознатите спряха на прага и започнаха напрегнато да оглеждат помещението. По лицата и косите им личеше, че те са препускали дълго.
— Добре дошли, момчета, аз съм Дугън. — Кръчмарят протегна ръка, но никой не пристъпи напред, за да я поеме. — Какво ще желаете?
Един от новодошлите отметна плаща си назад. Под него той носеше червен табард с герб счупена корона. Това отмятане разкри и оръжието му: тилинерска рапира със заострена пета. Подобни оръжия бяха чест избор сред професионалистите на занаята, инструмент за смърт, на който можеше да се разчита.
— Търсим двама мъже, избягали от Шеридън, които са наръгали момче — каза непознатият.
Дугън повдигна вежди, а петимата започнаха да се разпръскват. За начало те впериха погледи в калайджията и свещеника, — сетне трима от тях обградиха масата, на която седяха Ейдриън и лорд Марбъри.
— Вие кои сте? — запита говорителят на петимата.
— Това е лорд Марбъри — меко предупреди Дугън. — Той притежава повечето земи на юг от езерото.
Хардинг се извърна.
— И тази вечер изпи малко повече от обичайното, та не е в най-доброто си настроение.
— За настроението си прав — изръмжа Марбъри. — И ти с нищо не допринасяш за подобряването му.
— Знаем, че единият от двамата носи три меча — каза друг от петимата. Той се отличаваше с гъсти вежди и подрязана брада, накъсана от извит белег в челюстта. И освен това стоеше точно над Ейдриън. — Войник или наемник.