Короносната кула [bg]

На следващата сутрин Ройс също не се появи. Лорд Марбъри се бе опитал да превърне лъжата си в истина, поканвайки Ейдриън да му гостува в къщата си край езерото, но боецът бе отказал — преценяваше, че е най-добре да остане в кръчмата, ако Ройс решеше да се върне. По време на престоя си той можа да научи, че тукашното езеро се нарича Морган и е известно не само с чистите си води, а и с изобилието от костур. Освен това можа да запълни времето си с дегустации на различните видове пиво.

Научи и много други неща: Агнес, втората съпруга на овчаря Уили, била бременна с третото си дете (и негово четвърто). В седмицата преди Зимния фестивал цялото село щяло да проведе традиционната надпревара по ловене на риба върху леда. Наградата, също традиционно, била бъчвица от най-доброто тазгодишно пиво. В продължение на седмиците преди и след събитието замръзналото езеро щяло да замени селския площад в качеството си на местен нервен център.

През цялото това време Ейдриън се бе ослушвал и бе поглеждал към прозореца, но Ройс така и не бе изникнал. Късно вечерта затварящият кръчмата Дугън му позволи да преспи в склада.

На сутринта боецът махмурлия приготви Танцьорка за път, сбогува се с гостоприемния Дугън и му предаде специални поздрави за лорд Марбъри. А подир това се отправи обратно към Шеридън, тъй като сам не можеше да изпълни мисията. Скоро той излезе обратно на главния път (за който бе научил, че също е посветен на Гленморган). Напредъкът му се отличаваше с раздразнен стомах, бодяща глава и също тъй раздразнено настроение. В един момент той се настани да лагерува, като не спираше да си говори сам.

— Разбирам защо ми нямаш доверие. Ти не ме познаваш. Аз също не те познавам — каза той на въображаемия Ройс. Разговорът бе започнал с мислени реплики, но с напредване на деня бе преминал в гласен. — И освен това видях, че си плашлив като комар. Но защо не ми каза, щом си планирал да избягаш?

Той си представи насрещно подсмихване.

— Опитах — продължи боецът, вече с по-писклив глас. В действителност Ройс никога не говореше с подобен ритъм на напевен сарказъм, нито гласът му звучеше като момичешки. Но Ейдриън би чул думите му именно така. — Предупредих те за приближаването им. Казах ти, че трябва да убием всички, а ти започна да спориш. И тогава лорд Марбъри се натресе. Какво трябваше да направя?

— Можеше да го прекъснеш. Да се извиниш и на ставане да заявиш: Ето какво, ако петима мечоносци изникнат, трябва да избягаме през страничния вход. — Хареса му колко разумно и уверено звучи това.

Въображаемият Ройс подбели очи. Той бе правил това още от сутринта, още от напускането на пивницата в Ибертън.

— Каква полза? Изобщо не те исках да ми се дотрисаш.

— Ами ако ме бяха сграбчили? Ако ме бяха завлекли в затвора заради престъпление, извършено от теб? Или ако бяха решили да си спестят труда и да задоволят правосъдието още на място с помощта наедно бързо обезглавяване?