Замръзване [bg]

— Да. — Фриърс сложи дългите си и фини пръсти на металния куфар. — Лорънс Колбърг така и не откри индивид от Седми етап.

Изненада, помисли си Курц.

— Но намери нещо друго, господин Курц. Проучването му установи, че много хора, които се разхождат по улиците, могат да бъдат класифицирани като Нулев етап. Моралното им развитие не е еволюирало дори до нивото, в което да избягват болката и наказанието, ако прищевките им диктуват друго. Страданието на другите хора не означава нищо за тях. Клиничният термин е „социопат“, но истинското определение е „чудовище“.

Курц забеляза, че пръстите на Фриърс се напрегнаха върху куфара, сякаш се опитваше да го държи затворен.

— На Колбърг и Пруно им е трябвало да направят университетско проучване, за да стигнат до този извод? Можех да им го кажа, когато бях на пет години.

Цигуларят кимна.

— Колбърг се самоуби през осемдесет и седма — влязъл в някакво блато и се удавил. Някои от учениците му твърдяха, че не е можел да се примири с мисълта, че такива същества живеят сред нас.

— Искате да ми кажете, че сте отишли във Виетнам, за да разберете на кое стъпало от стълбицата на Колбърг се намирате — констатира Курц.

Джон Уелингтън Фриърс го погледна в очите.

— Да.

— И какво стана?

Чернокожият музикант се усмихна.

— Установих, че пръстите на един млад цигулар са много добри в обезвредяването на бомби и взривни устройства. — Той се наведе напред. — За какво друго искахте да говорим, господин Курц?

— За Хансън.

— Да? — Фриърс насочи цялото си внимание в него.

— Не мисля, че той вече си е плюл на петите, но скоро ще го направи. Много скоро. Точно сега мисля, че изчаква няколко часа просто защото съм фактор, който не разбира. Мизерното копеле е толкова умно, че изглупява… защото смята, че разбира всичко. Докато смята, че сме с една крачка пред него, се навърта наоколо, за да види какво, по дяволите, ще се случи… но няма да се бави много. Навярно още няколко часа.

— Да.

— Та, господин Фриърс, ето как виждам аз нещата. Можем да завършим тази игра по един от три начина. Мисля, че вие трябва да решите по кой точно.

Цигуларят кимна мълчаливо.

— Първият — започна Курц — е да предадем куфара на властите и да ги оставим те да се оправят с господин Джеймс Б. Хансън. Начинът му на действие е разкрит, така че той няма да продължи да убива по него, а ще го промени. И просто ще бяга.

— Да — съгласи се Фриърс.

— Но това може да продължи месеци, дори години, в които ченгетата ще му дишат прахта. А след като го арестуват, съдебното му дело ще продължи месеци или години. След делото ще обжалва още няколко години. Вие не разполагате с цялото това време. Не мисля, че ракът ще ви позволи да живеете още много седмици.

— Така е. Какво е второто ви предложение, господин Курц?

— Да убия Хансън. Тази вечер.

Фриърс кимна.

— А третото?

Курц му го каза. Цигуларят го изслуша, след което се отпусна в стола „Имс“ и си затвори очите, сякаш беше много, много изморен.