![Замръзване [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/8/zamrzvane-bg-download.jpg)
Замръзване [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Джо Курц [bg] #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0670-8
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Замръзване [bg]». Краткое содержание книги:
„Действието в „Замръзване“ препуска като попарено куче. Не пропускайте точно този роман“. Джо Р. Лансдейл
„Ах, каква кулминация… Курц ще стане любим герой на всички почитатели на черния роман. Къркъс Ривюс
„Реймънд Чандлър би изпил едно уиски със Симънс. Особено ако Джо Курц е на бара“. Кийт Аблоу
След обяда излезе на студения и ветровит западен балкон, за да си прочисти главата. След няколко минути Арлен се присъедини към него и запали цигара „Марлборо“.
— Можеш ли да повярваш, Джо? Тя е дъщеря на дон на мафията, но не позволява да се пуши в апартамента ѝ. В какво се превръща Коза Ностра?
Курц не отговори. Небето на северозапад беше черно като изтъкано от нощ покривало, пъплещо към града. Лампите на пристанището и алеите вече бяха пуснати.
— За Рафърти ли мислиш? — попита секретарката.
Курц кимна.
— Може ли да поговорим за Рейчъл, Джо?
Той нито отговори, нито я погледна.
— Гейл каза, че днес има известно подобрение. Държат я упоена през повечето време и я наблюдават да не направи инфекция заради отстранения бъбрек. Дори да има драстично подобрение при нея, пак ще минат няколко седмици — може би около месец и половина — преди да я изпишат от болницата. След това ще се нуждае от специални грижи у дома.
Курц я погледна.
— Аха? И?
— Знам, че няма да позволиш Рейчъл да бъде пратена в приемно семейство, Джо.
Нямаше нужда да отговаря, за да покаже, че е съгласен с това.
— Познавам те от много време и знам, че не си от хората, които се церемонят. Добър пример е тази ситуация с Хансън. Никога не се церемониш. Сега обаче трябва да го направиш.
— Как? — По лицето му падаха малки ледени капчици.
— Аз не мога да стана настойница на Рейчъл… Вече имах свое дете, дадох всичко от себе си в отглеждането му и после скърбих за смъртта му. Но Гейл винаги е искала да има дете. Това беше една от основните причини двамата с Чарли да скъсат… тази и фактът, че Чарли беше пълен задник.
— Гейл… да осинови Рейчъл? — Гласът на Курц беше напрегнат.
— Не е нужно да е пълно осиновяване — каза Арлен. — Рейчъл е на четиринадесет. Има нужда от назначен от съда настойник, докато навърши осемнадесет. Този вариант ще е перфектен за Гейл.
— Гейл е неомъжена.
— Това не е от толкова голямо значение за настойниците. А и тя има приятели в социалните служби и в „Ниагара Фронтиър Адопшън Опшън“ и познава някои адвокати, които се занимават с детски права. Зълва ми е отлична медицинска сестра — помниш, че специалността ѝ е детска хирургия — и разполага с много свободно време.
Курц погледна приближаващата буря.
— Ще можеш да прекарваш време с нея, Джо. С Рейчъл. Ще имаш възможност да я опознаеш. И тя да те опознае. Един ден ще ѝ разкажеш…
Курц я погледна. Арлен млъкна, дръпна си от цигарата и срещна погледа му.
— Кажи ми, че ще си помислиш за това, Джо.
Той влезе обратно в пентхауса през плъзгащите се врати.
Хансън мина по моста за Гранд Айлънд и се насочи към имението на Емилио Гонзага. Охранителите на портата се изумиха, когато им показа значката си и им каза, че е дошъл, за да се види с господин Гонзага. Те комуникираха с главната къща по портативни радиостанции, претърсиха го обстойно, за да се уверят, че не носи подслушвателни устройства, отнеха му служебния глок — той беше скрил .38-калибровия револвер под предната седалка — качиха го в черен „Шевролет Събърбън“ и го заведоха в главната къща, където го претърсиха отново и го оставиха да чака в голяма библиотека, където имаше стотици подвързани с кожа книги, които изглеждаха неотваряни. Двама бодигардове — единият беше азиатец с абсолютно празно изражение на гладкото си лице — стояха до стената в другия край с отпуснати до телата си ръце.
След малко Гонзага влезе в помещението с кубинска пура в уста. Хансън се изуми колко грозен беше този дон на средна възраст. Приличаше на крастава жаба, превърната в човек, с устата на Едуард Г. Робинсън15, но лишен от хумора.
— Капитан Милуърт.
— Господин Гонзага.
Никой от двамата не протегна ръка, за да се ръкуват. Гонзага остана прав, а Хансън — седнал. Гледаха се един друг.
— Желаете ли нещо, детектив?
— Трябва да говоря с вас, дон Гонзага.
Високият грозен мъж направи жест с пурата си.
— Плащали сте на предшественика ми — започна капитанът. — Изпратихте ми чек миналия декември. Дадох го за благотворителност. Нямам нужда от парите ви.
Гонзага повдигна една от гъстите си черни вежди.
— Дошли сте в шибаната снежна буря, за да ми кажете това?
— Дойдох в тази снежна буря, за да ви кажа, че имам нужда от нещо по-важно и че мога да ви дам друго, още по-добро.
Гонзага зачака. Хансън погледна телохранителите. Мафиотът сви рамене и не им каза да се махнат.
15
Едуард Е Робинсън (1893-1973) — роден в Румъния под името Емануел Голденберг американски актьор от златната епоха на Холивуд. През 1999 г. Американският филмов институт включва Робинсън под номер 24 в класацията на най-големите звезди мъже на класическото холивудско кино.