![Свидетел на огъня [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/6/svidetel-na-ognya-bg-download.jpg)
Свидетел на огъня [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-218-2
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетел на огъня [bg]». Краткое содержание книги:
„Книгата е невероятно умело изградена. Напрежението и страхът растат, а ноктите, които гризете, стават все по-къси и по-къси“. „Афтонбладет“
Кеплер има пряка линия с най-тъмните кътчета от човешката душа“. „Тайм“
Тя отваря едно порцеланово бурканче, вижда няколко стари медни монети, връща го на мястото му и вместо това взема тенекиено бурканче, на което е нарисуван шарен Арлекино. Сваля капачката, изсипва съдържанието му в ръката си и тъкмо успява да види, че това са няколко пирона и една умряла пчела, когато с крайчеца на окото си долавя движение пред прозореца. Отново надзърта навън и усеща как учестяващият ѝ се пулс пулсира в слепоочията ѝ. Всичко навън е неподвижно. Слабият отблясък от съседната стая се спуска над копривата. Всичко, което се чува, е собственото ѝ дишане. Внезапно през светлината преминава фигура, Елин изпуска бурканчето на пода и се отдръпва.
Малкият прозорец е черен и тя разбира, че е възможно в този миг някой да стои отвън и да я наблюдава.
Елин решава да излезе от стаята на Тула, когато забелязва малка лепенка, залепена по средата на вратата на килера. Приближава се и вижда, че това е тигърът от „Мечо Пух“.
Тула каза, че тигърът пази цветното копче.
В шкафа на кука е окачен дъждобран, пред една стара прахосмукачка. С треперещи ръце тя издърпва прахосмукачката на пода, под нея има подпетени маратонки и мръсна калъфка за възглавница. Хваща калъфката за единия ъгъл, повдига я и веднага усеща тежестта.
Лъскавото съдържание на възглавницата се посипва с дрънчене на пода. Монети, копчета, фиби, стъклени топчета, златиста симкарта за телефон, блестяща химикалка, капсули, обеци и ключодържател, свързан към малка метална плочка със светлосиньо цвете. Елин го оглежда, обръща го в ръката си и вижда името „Денис“, гравирано на металната плочка.
Това трябва да е предметът, за който Каролин бе споменала, че Вики е получила от майка си.
Елин пъхва ключодържателя в джоба си, бързо преглежда останалите дреболии, докато ги прибира в калъфката. Бързо подрежда килера, бутва вътре прахосмукачката и оправя дъждобрана, преди да затвори вратата. Без да се бави, отива до вратата към коридора, ослушва се за миг, отваря я и излиза.
Отвън е застанала Тула.
Червенокосото момиченце чака в тъмния коридор едва на няколко крачки разстояние и я наблюдава, без да каже и дума.
96
Тула прави крачка напред и показва кървавата си ръка на Елин. Пребледняла е като платно. Погледът ѝ е оцъклен, изпълнен с очакване. Белите вежди не се виждат. Червени кичури коса се спускат по бузите ѝ.
— Върни се в стаята — казва Тула.
— Трябва да говоря с Даниел.
— Можем да влезем заедно и да се скрием — твърдо настоява момичето.
— Какво се е случило?
— Влез в стаята — повтаря то и облизва устните си.
— Искаш да ми покажеш нещо ли?
— Да — отговаря Тула бързо.
— Какво?
— Една игра… Вики и Миранда я играеха миналата седмица — казва момичето и закрива лице с ръце.
— Трябва да тръгвам — отвръща Елин.
— Ела, ще ти покажа как се прави — прошепва Тула.
В коридора се чуват стъпки и Елин вижда Даниел с една аптечка в ръката. Лу Чу и Алмира излизат от кухнята. Тула опипва тила си и оцапва пръстите си със свежа кръв.
— Тула, нали трябваше да седиш на стола — казва Даниел и я повежда към кухнята. — Трябва да промием раната и да видим дали има нужда от шевове…
Елин стои права, докато сърцето ѝ успокои ударите си. Докосва ключодържателя, който Вики е получила от майка си.
След малко вратата на кухнята се отваря отново. Тула започва да върви бавно, като влачи ръка по дървената ламперия на коридора. Даниел върви редом с нея и ѝ казва нещо със сериозен, спокоен тон. Тя кимва, след което изчезва в стаята си. Елин изчаква Даниел да дойде прие нея и го пита какво е станало.
— Нищо ѝ няма… Удари си главата в прозореца няколко пъти и стъклото се счупи.
— Вики споменавала ли е някого на име Денис? — пита Елин с приглушен глас и му показва ключодържателя.
Той го поглежда, обръща го в ръката си и прошепва „Денис“ на себе си.
— Ами, струва ми се, че съм го чувал — казва той. — Но аз… Елин, срам ме е, чувствам се толкова безполезен, задето…
— Полагаш усилия…
— Да, макар че изобщо не съм сигурен, че Вики ми е разказвала нещо, което би помогнало на полицията… Като цяло тя не беше много разговорлива и…
Той млъква, когато по стълбите се чуват тежки стъпки и външната врата се отваря. Една яка жена на около петдесетгодишна възраст влиза и се кани да заключи вратата с ключ, когато ги вижда.
— Нямате право да сте тук — казва тя и тръгва към тях.