Три [bg]

— Тичай! Всички други вече са навън!

— Какво има?

— Просто тичай!

Карл се затича.

Две минути. Вдясно имаше още един по-малък склад — Карл му беше казал, че вътре съхраняват канцеларски материали. Почти празен. Кевин скочи към вратата и я отвори.

Какво количество експлозив ще е необходимо, за да се взриви сграда с такива размери? Кевин гледаше към отговора на този въпрос. От вътрешността на пет кутии от обувки стърчаха черни кабели, които се събираха в някакъв уред, приличащ на радиотранзистор. Бомбата на Слейтър.

— Дженифър! — извика той. Обърна се към вратата и отново извика с всички сили. — Дженифър!

Гласът му отекна в празната сграда. Кевин прокара пръсти през косата си. Можеше ли да изнесе това нещо навън? Щеше да се взриви там, където се намираха всички. Трябва да го спреш! Но как? Той протегна ръка към кабелите, спря и се дръпна назад.

Ако ги дръпнеше, бомбата сигурно щеше да се взриви, нали?

Ще умреш, Кевин. Всеки момент щеше да избухне. Би могъл да я взриви по-рано.

— Кевин! — Писъкът на Дженифър се разнесе от стълбите. — Кевин, за бога, отговори! Излизай навън!

Той излетя от склада. Беше го виждал стотици пъти във филмите — експлозията зад гърба му, огнени кълба, а героят се хвърля напред, измъквайки се на косъм от огнения ад.

Но това не беше филм. Това ставаше наистина — с него, в този момент.

— Кевин…

— Излизай навън! — извика той. — Бомбата е тук! — Изкачи първите четири стъпала, останалите ги премина по две наведнъж.

Дженифър стоеше до вратата и я придържаше с пребледняло лице.

— Какво си мислеше? — сопна му се тя. — Може да се взриви по-рано. Всички можехме да загинем.

Той изтича навън и се отправи към паркинга. Дженифър не изоставаше от него.

На стотина метра от тях се беше събраха голяма тълпа зяпачи.

— Изтеглете се назад! — извика тя, тичайки към тях. — Още по-назад! Отдръпнете…

Едно дълбоко глухо бум я накара да млъкне. Последва силен въздушен удар и трясък на натрошени стъкла. Земята се разтресе.

Дженифър хвана Кевин за кръста и го събори на земята. Двамата паднаха едновременно и се претърколиха встрани. Тя закри главата му с ръце.

— Не се надигай!

Няколко продължителни секунди той остана да лежи притихнал до нея. Над поляната се разнесоха викове. Дженифър се надигна леко и погледна назад. Краката й затискаха неговите, а ръката й се беше опряла върху гърба му. Кевин се извърна и също погледна назад.

Половината от Колежа по богословие представляваше димящи отломки. Другата половина се издигаше към небето, оголена, лишена от всички прозорци.