Три [bg]

18.

Бомба нямаше и Слейтър се беше срещнал с мишената си четирийсет минути по-рано. Бяха отгатнали първата гатанка преди крайния срок, но убиецът пак ги изпревари. Беше успял да осъществи контакт с Кевин и да избяга без следа.

Докато чакаше таксито си, Сам се обади на Дженифър и й разказа всичко с подробности. Въпреки това нещо я притесняваше — тя дори нямаше желание да се обажда на Дженифър, но каза, че не вижда друг избор. От всички представители на правоохранителните органи тя бе единствената, на които можеше да се довери. Никакви ченгета, докато не минат определените деветдесет минути; това бе единственото, за което настоя.

Дженифър щеше да пристигне заедно с екипа от ФБР, за да започне разследването. Дано Сам успееше да си хване самолета; Кевин изпрати с поглед таксито, което се отдалечи бързо по улицата и зави зад ъгъла.

Да, наистина, те бяха отгатнали гатанката. А така ли беше? Би трябвало да въздъхне с облекчение — беше се изправил лице в лице с един ненормален убиец и беше оцелял. Беше го прогонил с няколко изстрела. Така да се каже.

Но въпреки това продължаваше да се чувства като хванат в капан. Трябваше да се съгласи със Сам; нещо не беше наред.

Каква беше тази среща в Хюстън, която беше толкова важна за нея? И защо се беше разбързала толкова? Тя знаеше, че Гатанката е тук. Какво толкова имаше в Хюстън?

И защо просто не му кажеше за какво става дума? Лонг Бийч беше тероризиран от човека, когото медиите наричаха Гатанката, а Сам се отплесваше към някакъв друг град. В това нямаше никакъв смисъл.

Някаква черна кола сви по улицата и тръгна към него. Дженифър.

Заедно с нея слязоха и двама агенти, единият с изваден пистолет, и двамата с фенерчета в ръце. Дженифър бързо им нареди нещо; единият заобиколи сградата отзад, другият тръгна към входната врата, която все още зееше отворена и с разбита каса. Сам я беше разбила с крик.

Дженифър се приближи до него, облечена в син костюм и развяваща се от топлия бриз коса.