![Три [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/8/tri-bg-download.jpg)
Три [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-80-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Три [bg]». Краткое содержание книги:
„Перфектната експлозивна смес от съспенс, мистерия и адреналин.“ Publishers Weekly
— Да.
— Хм.
— Събрахме улики, това е важното. Записахме гласа му; знаем, че е бил в тази сграда; имаме основата. Имал е възможността да те нарани, но не го е направил. Сам ми каза, че си говорил с него. Трябва да знам точно какво ти каза.
— Основата? — попита Кевин. — Каква основа?
Един от агентите на ФБР се приближи до тях.
— Извинявай, просто исках да ти кажа, че оправихме осветлението. Беше развит бушонът.
— И няма никакви експлозиви?
— Нищо не можахме да намерим. Но има нещо, което бих искал да видиш.
Тя погледна Кевин.
— Веднага се връщам.
— Искаш ли да ти покажа какво се случи?
— Веднага, след като огледат терена. Нямаме нужда от излишни отпечатъци и следи. Изчакай ме тук. — Тя се забърза към вратата и изчезна във вътрешността на склада.
Кевин пъхна ръце в джобовете си и напипа мобилния телефон на Слейтър. Голям глупак беше, наистина. Може би Слейтър искаше от него да признае точно това. Кевин Парсън е глупак, човек, който не може да влезе в обществото по нормалния начин, защото през първите двайсет и три години от живота му леля му Белинда се е скъсвала да блъска интелекта му в някаква въображаема стена. Умът му беше безбожно осакатен.
Той отново погледна към сградата и в съзнанието му изникна образът на Дженифър, която влиза вътре. Сам беше права; тя го харесваше, нали?
Харесваше ли го? Как да разбере дали наистина го харесва? Виждаш ли, Кевин. Така размишляват първокласните смотаняци. Те нямат никакъв срам. Озовават се изправени пред ножа на убиец и веднага се привързват към агентката от ФБР, която познават едва от три дни. Всъщност два, ако се махне денят когато избяга заедно със Сам, зашеметяващата агентка на КБР.
Мобилният телефон завибрира в джоба му и той подскочи.
Всичко започваше отначало. Слейтър се обаждаше и това беше проблем, нали? Защо се обажда сега?
Телефонът иззвъня за трети път, преди той да го вдигне.
— А… ало?
— А… ало? Звучиш като някой идиот, Кевин. Мисля, че ти казах никакви ченгета.
Кевин се обърна рязко към склада. Агентите бяха вътре. Значи там все пак имаше бомба, така ли?
— Ченгета ли? Не сме се обаждали в полицията. Мислех, че ФБР не е проблем.
— Ченгета, Кевин. Всичките са прасета. Прасета в хола. Гледам новините и там казаха, че полицаите знаят къде си. Може пък да преброя да три и да пръсна червата им в царството небесно.
— Ти каза никакви ченгета! — изкрещя Кевин. В склада имаше бомба и Дженифър беше вътре. Трябваше да я измъкне оттам. Той хукна към вратата. — Не сме викали полиция!
— Тичаш ли, Кевин? Бързо, измъкни ги оттам! Но не се приближавай твърде много. Бомбата може да избухне и вътрешностите ти ще бъдат намерени по стените редом с червата на останалите.
Кевин надникна през вратата.
— Навън! — изкрещя той. — Излизайте навън! Има бомба!
Той хукна към улицата.
— Прав си, има бомба — каза Слейтър. — Остават ти тринайсет минути, Кевин. Ако реша да не те наказвам. Кое иска да бъде напълнено, но винаги ще си остане празно?
Кевин спря изведнъж.
— Слейтър! Излез и се изправи срещу мен, ти…
Но Слейтър беше изчезнал. Кевин затвори телефона и се обърна към склада тъкмо навреме, за да види как Дженифър излиза навън, следвана от двамата агенти.
Тя видя физиономията му и спря.
— Какво има?
— Слейтър — отвърна с равен глас той.
— Слейтър се е обадил — каза Дженифър. Тя забърза към него. — Сбъркали сме, нали? Не е това мястото!
Кевин усети, че му се завива свят. Той притисна длани към слепоочията си и затвори очи.
— Мисли, Дженифър. Мисли! Кое иска да бъде напълнено, но винаги ще си остане празно? Той знаеше, че ще дойдем тук, затова е изчакал, но това не е мястото! Кое иска да бъде напълнено? Кое!
— Библиотеката — каза агентът на име Бил.
— Каза ли ти колко време ни остава? — попита Дженифър.
— Тринайсет минути. Каза, че може да я взриви по-рано, защото ченгетата са съобщили на пресата.
— Милтън — каза Дженифър. — Кълна се, че ще му извия врата. Бог да ни е на помощ. — Тя измъкна бележника от джоба си, отвори на плътно изписана страница и закрачи напред-назад. — 36933, какво се свързва с този номер…