Fortune [bg]

Полицаите и пожарникарите са вече пред нас и след малко към тях се присъединява един телевизионен журналист с микрофон в ръка. Идентифицират ме като собственика на казиното, заобикалят ме, затрупват ме с въпроси и едновременно с това насочват камерите към мен и децата. Принуден съм да покажа покритите си със синини и драскотини ръце, изцапаните си и скъсани дрехи. Не, нямам представа какво се е случило, не знам нищо за причините за пожара.

И всеки път, когато ми се удава възможност, търся с очи Лаватер и всеки път прочитам в погледа му ясно и недвусмислено: СЛУЧАЙНО. Знам, разбира се, и съм твърдо убеден, че пожарът е предизвикан умишлено и е бил подготвен много грижливо; че са предвидили всеки мой жест; че пазачът, когото видях на екрана, ме е чакал зад капака на аварийния изход с твърдата убеденост, че в бягството си от дима и отровните изпарения аз и децата ще стигнем точно до него, и че тезата за случайното избухване на пожара си е чиста проба лъжа. Но продължавам да фиксирам Марк и в този момент на карта биват поставени всички онези години, през които Лаватер бе неизменно до мен като идеален пример за преданост и почтеност. И аз залагам наведнъж целия капитал от доверие, който той си е спечелил:

— Не, нямам никакво основание да смятам, че пожарът е предизвикан умишлено…

Марк затваря очи с израз на безкрайно облекчение.

А аз продължавам да отговарям на въпросите пред обектива на една подвижна камера и фотоапаратите: да, намирах се в противоатомния модул, когато димът се появи; не, с децата не рискувахме абсолютно нищо, тъй като модулът включва множество аварийни изходи; да, разбира се, имаше малко емоции, когато в притеснението си завъртях ръчките на блиндирания капак в погрешна посока, но всичко влезе много бързо в релси (тук трябва да отбележа, че Марк-Андреа и Хайди не можаха да видят на екрана пазача с дървените греди, тъй че съм единственият свидетел на присъствието на този човек, когото Марк, между впрочем, също не е забелязал).