Странните талисмани на Артър Пепър [bg]

— Може би е най-добре да не ги узнавате. Можем да приключим този разговор. Може да изхвърлите талисмана палитра. Аз предпочитам да забравя.

На Артър му се зави свят. Ръката, с която държеше телефона, се разтрепери. Беше истинско изкушение да направи това, което Сони му казваше. И той беше мислил същото — да се отърве от гривната и да се опита да се върне към нормалния си живот. Но вече беше стигнал дотук.

— С жена ми бяхте ли много близки приятелки някога? — попита тихо той.

Сони се поколеба.

— Да. Да, бяхме. Преди много време.

— Също и Мартин, щом я е рисувал?

— Беше много отдавна…

— Трябва да знам какво се е случило.

— Не, не трябва. Забравете това.

— Не мога, г-жо Ярдли. Мислех, че двамата с Мириам знаем всичко един за друг, но сега чувствам, че не знам нищо. Има огромна празнина и трябва да разбера как да я запълня, дори и да чуя неща, които не ми харесват.

— Наистина не мисля, че ще ви харесат.

— Но трябва да знам.

— Много добре, г-н Пепър. Вие поискахте да чуете истината. Е, ето я. Вашата съпруга беше убийца. Как ви харесва това?

Артър се почувства така, сякаш пропада в огромна дупка. Стомахът му се преобърна. Струваше му се, че размахва неконтролируемо ръце и крака.

— Простете, не разбирам — изрече той, задъхвайки се.

— Тя уби брат ми Мартин.

— Не е възможно.

— Вярно е.

— Разкажете ми какво се случи.

— Двете с Мириам бяхме приятелки от дълго време. — Сони преглътна. — Играехме заедно и пишехме домашните си заедно. Когато имаше проблеми у дома, тя споделяше с мен. Аз съм тази, която я изслушваше и ѝ даваше съвети. Аз я насърчих да последва семейство Мехра в Индия. Преди да замине, аз и купих гривната като подарък за късмет. Аз я подкрепях, когато живееше в Париж. Името на тази Силви Бурдан ми звучи донякъде познато. С Мириам си пишехме през цялото време, докато пътуваше. Бяхме толкова близки, колкото може да са две приятелки.

— И след като беше ходила в Париж и Индия, и Лондон, когато и омръзна непрекъснато да се мести, тя се върна у дома. Но вместо да съсредоточи вниманието си върху мен, да продължи приятелството ни, тя се спря на Мартин. Примигваше с дългите си мигли насреща му. Започнаха да излизат без мен. След няколко месеца се сгодиха. Знаехте ли това?

— Не — прошепна Артър.

— Мартин искаше да ѝ купи пръстен с диамант, да направи всичко както трябва. Затова започна да спестява всяко пени, което успяваше. Междувременно и купи талисман с формата на пръстен, за да го сложи на гривната си.

— Той е при мен. — Когато проговори, думите не звучаха като изречени от него. — А вие направихте талисмана палитра?

— Да. Беше подарък за рождения и ден.

— И казвате, че Мартин и Мириам са били сгодени? — Беше мислил, че той е първата и любов.