Странните талисмани на Артър Пепър [bg]

Смути се, защото установи, че сълзи парят очите му.

Бернадет не помръдваше, гласът и беше спокоен.

— Никога не си бил скучен, Артър. Да имаш деца и да ги отгледаш, и да си възрастен е приключение само по себе си. Веднъж ви видях заедно на един църковен базар. Видях как се гледате един друг. В теб тя виждаше своя защитник. Помня, че си помислих колко си подхождате.

— Кога беше това? — не повярва той.

— Преди няколко години.

— Сигурно си сгрешила.

— Не — отговори твърдо тя. — Знам какво видях.

Артър завъртя глава. Знаеше, че каквото и да каже Бернадет, то няма да го накара да се почувства по-добре. Най-хубаво щеше да е да запази мислите си за себе си и да държи устата си затворена, вместо да заразява и нея със сълзливото си настроение.

— Никога не знаеш какво те очаква зад ъгъла.

Бернадет стана и занесе чиниите в кухнята. Започна да ги мие на чешмата, въпреки че не беше свършила обяда си.

— Остави ги — извика Артър след нея. — Аз ще ги измия.

— Няма проблем. — Гласът и потрепери.

Артър замръзна. Звучеше сякаш плаче. Не трябваше да споменава Карл, нито да спори с нея за църковния базар. Сега какво трябваше да направи? Седеше напълно неподвижен, със сковани рамене. Бернадет подсмръкна. Той гледаше втренчено право напред, преструвайки се, че това не се случва. Не беше добър, когато ставаше въпрос за чувства.

— Добре ли си? — попита тихо той.

— Аз ли? Да, разбира се.

Тя затвори кранчето на чешмата. Но когато отиваше да вземе кърпата, Артър видя, че очите и са влажни.

Спомни си един разговор с Мириам. Беше я попитал какво иска за рождения си ден, а тя му каза да не си прави труда да купува каквото и да било, защото няма нещо, което да иска. И той бе взел само картичка и малко букетче фрезии. Вечерта тя едва говореше с него и когато я попита защо е толкова рязка, тя отговори, че очаквала подарък.

— Но ти ми каза да не ти купувам нищо — бе възразил той.

— Да, но само така се казва. Както когато попиташ една жена дали нещо не е наред и тя отговори „Не“. Не иска да каже това. Иска да каже, че нещо не е наред и че иска да я попиташ отново какво има, и да продължаваш да я питаш, докато получиш отговор. Ти трябваше да искаш да ми купиш подарък, макар и да ти казах, че не искам нищо. Беше възможност да проявиш внимание.

Затова Артър знаеше, че понякога, когато жените казват нещо, то можеше да значи обратното.

— Не мисля, че си добре — настоя той. Стана и отиде при нея. Протегна ръка и я докосна по рамото.