По непознати пътеки

Ян се качи отново на коня си.

— Аз ще яздя начело и ще препусна през тях до другия ъгъл. Вие оставате тук и не допускате никой да избяга, а минхер Ойс ме последва с Квимбо!

Кимнах и взех пушката си в ръка, с която въпреки раната можех да боравя, понеже я опрях, коленичейки, на един малък издатък от ъгъла. Едва бях заел тази поза и тримата ездачи препуснаха напред — Ян посред зулусите, при което на часа направи неколцина от тях небоеспособни. Ойс спря малко пред тях и гръмна два пъти, храбрият Квимбо стори същото, моите изстрели прокънтяха и бяха последвани от тези на Ян. Няколко прикладни удара довършиха напълно делото. Ние бяхме господари на плаца.

Труповете бяха изхвърлени в пропастта, после продължихме пътя си. Бяхме го следвали навярно едва час, когато вниманието ни беше привлечено от един вик на Квимбо, който не беше се лишил от удоволствието да язди начело.

— Ох, ох, кой идват! Виждат минхер там много мъж?

Пред нас наистина се появиха известен брой ездачи, които предпазливо спряха при вида ни. Най-предният вдигна до очите си бинокъл, после нададе силен радостен вик и препусна насреща ни, следван от другите.

— Баас Ойс! — провикна се той отдалеч. — Добре дошъл, добре дошъл! Там долу ви очакват с копнеж!

— Нееф Велтен, вие? Че какво правите пък тук по височините?

— Изпратен съм да отнема прохода на зулусите, за да можете да преминете с всички други. Но вие идвате сам! Къде са останалите и… пределът не е ли окупиран?

— Зает беше от дузина зулуси, ама ние малко се поразшетахме сред тях. Другите идват след нас, карат един обоз с пушки и муниции, които отмъкнахме на англичаните.

— Това урежда нещата отлично! Ние се нуждаем от барут и нямаме никакъв.

— Как стоят работите във войската?

— Всичко е изпълнено с кураж и добра воля, липсва само предводителят. Тръгвайте, че да стигнете долу. Кафрите наброяват някъде към дванайсет хиляди човека и са застанали в близост до прохода Керс.

— Те очакват там обоза, който отнех на англичаните. Бурите къде са се разположили?

— На половин ден път преди тях.

— А колко кафри стоят при прохода Клей?

— Само неколкостотин души, които ние заобиколихме, те се намират в планината вляво от излаза на прохода и няма да ви забележат, ако опитате да ги избегнете.

— Добре. Заемете височината! Аз ще прогоня зулусите там долу, а вие после скоро ще чуете добри вести.

Сбогуването беше кратко и ние отново поехме напред. Вечерта стигнахме при изхода на прохода, не видяхме, нито чухме враговете и яздихме през цялата нощ, докато, подсилвани непрестанно от попълнения, пристигнахме при армията.

Тук имах възможността да забележа с какъв авторитет се ползваха моите спътници. Те бяха посрещнати с всеобщо ликуване и на мен също се падна част от изразяваното почитание, чийто отблясък пък озари широкото лице на моя добър Квимбо.

Ойс веднага пое водителството на войската и първата от взетите от него мерки беше да изпрати едно подразделение бури да прогонят зулусите при изхода на прохода Клей. После беше проведен боен съвет, на който аз не присъствах. Беше решено един отряд от двеста бури пехотинци да бъде изпратен към Грооте-клооф, за да я заеме още преди зулусите. Предводителството на тези хора бяха поверили на мен. Ойс ме попита дали съм склонен да приема командването и аз с радост дадох съгласието си. За толкова кратко време така се бях вживял в света на бурите, че кажи-речи изпитвах потребност да остана при тях до края на битката.