Девицата и звярът

— Извинявай, grand-mere, не те чух…

— Изглеждаш разсеяна, Мариса — забеляза Барбара — Всичко наред ли е?

— Да — успокои я Мариса. — Няма нищо.

Къде ли е той, питаше се тя. Приятелят му бе тук и закусваше с тях. Камерън се бе срещнал с цяла тълпа вчера, а семейната закуска със сигурност не бе толкова смущаваща перспектива.

— Прости ми — помоли тя. — За какво говорехте?

— Баба ти изказа надеждата си, че снощните гости все още говорят за бала — каза Браяна.

— Чула ли си нещо? — запита Мариса, спомняйки си ужасните коментари на двете жени. Ако са разнесли мръсните си клюки…

— Само, че е чудесно да видят дъщерята на семейството, въздигната на полагащото й се място — увери я Барбара.

— Каза ли някой нещо за съпруга ми? — поинтересува се Мариса и намаза обилно с портокалов мармалад дебела филия бял хляб.

Барбара се усмихна снизходително.

— За тях той е чужденец, Мариса, и при това е шотландец. Те са но природа предпазливи. Дай им време да го приемат.

— Не се тревожа за това — поясни Мариса.

Зелените очи на Барбара проблеснаха с обич.

— Ти, разбира се, имаш предвид неговите недъзи — отбеляза тя. — Никой не беше достатъчно глупав да обиди графа в мое присъствие, защото бих откъснала ушите на всеки, който се осмели да го направи. Наистина лицето и фигурата му шокират в първия момент — такава красота, наред с белезите. Навремето съм виждала какви ли не рани от битки, дуели и нещастни случаи, както и мнозина от събралите се тук снощи. Но такъв е животът — приключи тя и леко присви рамене, и онова, което не може да се промени, трябва да се приеме.

— Благодаря ти, grand-mere — каза с обич Мариса.

— За това, че казвам истината ли? — запита Барбара.

— Това би се считало за шокиращо в някои кръгове, миледи — намеси се Джейми.

Барбара се подсмихна и го погледна закачливо.

— Зная отлично, но това никога не ме е възпирало.

— Като говорим за съпруга ми, виждал ли го е някой тази сутрин?

— Дойдох рано, за да говоря с него за някои недовършени дела — каза Джейми, — но ми казаха, че вече бил излязъл.

— Излязъл? — запита Мариса, остави филията и стисна ленената покривка.

— Така ми казаха, миледи — отвърна той.

— Имахте някакви планове, така ли? — попита лейди Барбара.

Мариса стисна ръце в скута си и уплашена, че съпругът й играе някаква перверзна игра, каза:

— Поне така разбрах.

На вратата се почука дискретно. Влезе Кендъл.

— Простете, миледи — каза той на Мариса, — но графът остави писмо за вас. Нареди да ви го предам лично.

— Ами дайте ми го, моля — рече Мариса, стана и пое писмото от ръката му. Видя новия печат, който бе поръчал Камерън. Счупи восъка и бързо прочете кратките редове.