Девицата и звярът
- Автор: Хол Вероника
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Боряна Семкова-Вулова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Девицата и звярът». Краткое содержание книги:
— Човек лесно може да има всичко това и без да се жени.
— Не, не! — възрази Джейми. — Ако нещата стояха така, спокойно бих могъл да запълня живота си и в Лондон. Търся съпруга, а не метреса.
— Имате ли някого предвид?
Той реши да бъде откровен.
— Някоя, като братовчедка ви. Като лейди Браяна.
Джейми не знаеше точно какво ще последва, но най-малко бе разчитал на доволния вид, изписал се на лицето на Мариса.
— Смятам, че вие и братовчедка ми ще си подхождате отлично — рече тя.
— Мислите ли?
— Да — отвърна Мариса, разтваряйки ветрилото си. Танцът бе завършил. — Макар че може би ще ви е изключително трудно да я ухажвате.
— Но вие няма да ми пречите, нали?
Мариса поклати отрицателно глава. Тръгнаха обратно към Кам, който стоеше между вдовстващата графиня и лейди Браяна. По пътя хората ги спираха и я поздравяваха по случай венчаването й.
С тих глас, тъй че думите й да бъдат чути само от него, Мариса попита:
— Можете ли да останете с нас известно време?
— Защо? — вдигна глава Джейми.
— За Камерън е добре да има до себе си истински приятел, особено когато заминем за Фиц Хол. — Зелените й очи внезапно проблеснаха весело. — Освен това как бихте могли да ухажвате братовчедка ми, ако се върнете в Лондон?
— Изкусните ви доводи ме убедиха, миледи — отвърна Джейми. Това наистина бе най-добрият изход. Той щеше да е в състояние да наглежда Кам и графинята, като същевременно поддържа и връзките си с Лондон. Мрежата му щеше да продължи да се опитва да разкрие кой е отговорен за нападението срещу Кам и Мариса. Сърцето го болеше заради ужаса, който сигурно бе изпитала тази жена, въпреки че Кам бе похвалил храбростта й. Джейми не бе могъл да предотврати онова, което се бе случило с Кам преди години и угризенията все още го навестяваха. Той имаше дълг към приятеля си: да се опитва с всички сили да го опази от всяко зло.
— Ще съобщя на Бридж, камериера ми, да ми вземе още дрехи. Онези, които донесох, не са достатъчни.
— Можете да използвате моите куриери — каза Мариса. — Ще се погрижа да бъдат на ваше разположение. — И добави: — Хайде сега да се върнем при Камерън и Браяна!
Глава седемнайсета
В градината щеше да намери уединението, от което се нуждаеше. Беше й дошло до гуша от любезни разговори, неискрени комплименти и намеци, че навярно ще съжалява за уредения си от краля брак. Едно иронично подмятане най-накрая преля чашата. Мариса го дочу, докато минаваше покрай библиотеката, чиято врата бе леко открехната.
— Ако това е белег за кралско благоволение, по-добре да мина без него. Представете си само да видите подобно чудовище в леглото си.
Тези думи бяха отправени към друга жена, чийто отговор бе още по-груб и Мариса почувства как бузите й се изчервяват.
— Да се надяваме, че графинята поне не пали свещите. Навярно дължината на онази работа на новия граф си струва ужаса, който предизвиква лицето му. Чувала съм да казват, че недъзите се компенсирали с голяма надареност.
През отворената врата се разнесе фалшив кикот. Мариса я бутна и влезе. Гърбът й бе изправен, ръцете — изпънати отстрани.
— Как смеете? — Зелените й очи бяха ледени. Умният човек би прочел и обърнал внимание на изписаното в тях послание.
Двете жени стреснати станаха от дивана и се изчервиха при вида на жената, за която клюкарстваха, но едната все пак високомерно заяви:
— Просто казваме онова, което повечето от поканените тази вечер си мислят.
— Това ли е глупавото ви оправдание? — запита Мариса.
— Ние ви съчувстваме — добави другата жена.
Гласът на Мариса бе студен.
— Не ми е необходимо съчувствието ви — каза тя решително. — Напуснете дома ми.
— Не можете да промените общото мнение — предизвика я първата жена.
— Госпожо, вие сте безсрамна мръсница! — бе отговорът на Мариса. — Да не би да си мислите, че вашето мнение ме интересува? — Тя се засмя горчиво.
— А би трябвало — каза жената язвително, засегната от острата забележка на Мариса. — Тук не ви е префиненият Лондон, където несъмнено сте била любимката на двора — тя се засмя, — заедно с вашата нацистка ирландска братовчедка, която си мисли, че е по-добра от нас, богобоязливите люде.
— Вие сте лъжлива лицемерка — каза бавно Мариса, наблягайки на всяка дума. — Махайте се, преди да наредя да ви изхвърлят пред всички гости като презрян боклук, какъвто впрочем сте! — Тя застана в очакване на вратата.
— Много добре — каза жената с измамна любезност. — Може би сбъркахме с прекалената си загриженост — продължи тя и отблъсна ръката на приятелката си, когато тя се опита да я издърпа навън. Копнееше да каже думите, които биха нанесли решаващия удар. — Бездруго разправят, че родът Фицджералд ражда само курви, тъй че по-добре да запазим загрижеността си за нещастния ви съпруг.