Девицата и звярът
- Автор: Хол Вероника
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Боряна Семкова-Вулова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Девицата и звярът». Краткое содержание книги:
Кръвта на Кам кипна от несъзнателния й чувствен жест. Защо ръцете й не правеха същото и с него! Той пресече стаята и седна до нея на простия чамов стол.
— Подай ми крака си, момиче.
Мариса извърна глава и вдигна очи към него. Погледът й бе озадачен.
— Крака — повтори Кам, потупвайки с ръка лявото си бедро.
Мариса извърна тялото си така, че сега бе с лице към него, опря се на лакти и вдигна десния си крак.
Кам го хвана, усмихвайки се на позата й. Можеше да види розовите връхчета на гърдите й, които се триеха в бродираната й риза. Постави крака й между бедрата си, близо до втвърдяващото се доказателство за желанието му. Държеше прасеца й със счупената си ръка, а с другата се пресегна и разкопча чорапа от брича й, сетне го плъзна бавно и умело надолу, галейки гладката кожа, и го хвърли на пода.
Пръстите на крака й помръднаха леко щом Кам прокара показалец по петата й; Мариса реагира и кракът й първо докосна мускулестата му издутина, а после, без да иска, се отпусна върху свидетелството за неговата мъжественост. Шокирана, тя отдръпна крака си.
Ако беше по-опитна, помисли си Кам, можеше да остави там голия си крак и да погали с него онова, което нарастваше в брича му.
— А сега — каза той с подрезгавял глас, — ми подай другия.
Мариса се подчини.
Кам постъпи по същия начин и студът започна да отстъпва пред бързо обхващащата я топлина.
Мариса преглътна. Очите й бяха приковани към неговите. Питаше се какво вижда там. Похот? Навярно. Съпругът й бе мъж с всички мъжки желания, още повече, че имаше репутацията на женкар, равна на тази на краля. Да спи с жена за него не е ново преживяване. Но мисълта, че макар и неопитна в изкуството на плътските наслади, може да го накара да я желае, й достави известно удоволствие. Тя премигна и отново отвори очи. Гордостта, една черта, присъща и на двамата, бе очевидна. И търпението. И него откриваше в очите му. Сякаш времето в къщата бе спряло. По някакъв начин тя разбра, че съвкуплението не ще дойде бързо.
Внезапно гърлото й пресъхна. Мариса откъсна очи от него и погледна медния съд на масата.
— Това е вино с подправки — каза Кам. — Искате ли?
— Да — отвърна Мариса.
— Трябва да е все още топло — рече той.
Мариса докосна колебливо с ръка медния съд. Наистина още бе топъл.
— Искате ли го по-топло? — запита Кам.
— Не — отговори тя, — така е добре.
Сипа си малко от течността в калаения бокал и усети сладкия вкус на подправките. Изпи виното и се поотпусна. Приближи се до леглото. То я канеше с пухените си възглавници и с шарения вълнен плат, застлан върху него. Мариса го вдигна. Жълто, зелено и червено, съчетани в характерен мотив. Мариса се извърна леко, така че да може да вижда Кам.
— Ваш ли е? — попита тя.
— Да — отвърна мъжът. — Това са цветовете на рода Бюканън.
— Значи тези цветове са вече и мои — твърдо заяви Мариса и отметна плата от леглото. После пое дълбоко дъх и каза с ясен глас:
— Както и аз съм вече ваша.
За нея нямаше връщане назад. Ръцете й се насочиха към копчетата на брича, разкопчаха ги и панталонът се плъзна от бедрата й. Мариса го подритна настрани. Изправи се само по риза. Ръцете й трепереха, но съблече и нея.
Кам наблюдаваше как жена му сваля брича си; кръвта бучеше в ушите му. Голите й стройни крака го влудяваха; ризата й, съвсем къса, също бавно падна на земята. Той се опияни от вида на стегнатото й дупе, чиято бяла кожа изглеждаше гладка като коприна. Единственото й одеяние сега бе лъскавата й кестенява коса.
Отмествайки стола си назад, Кам стана.
Мариса бавно се обърна и го погледна без страх, макар да бе нервна.
Кам протегна лявата си ръка, отметна нежно кичурите коса и оголи едрите й гърди. Вдиша дълбоко, сякаш безкрайно, отстъпи крачка назад и я огледа. Спокойно и бавно погледът му се плъзна по краката й, по червеникавокафявите къдри, събиращи се между бедрата й, остана там за няколко мига, сетне се отмести към извивката на кръста й и обгърна зрялата сочност на гръдта й.
— Красота — промълви той с усмивка, въпреки че копнееше с цялото си същество да може да застане срещу Мариса в същия вид — плът до плът. Но никога нямаше да поеме риска от унижението, от ужасното нараняване, което със сигурност щеше да преживее. Тази мисъл изгаряше душата му.
И все пак я желаеше, копнееше за нея с безгранична жажда — и тя бе тук.
— Камерън — това бе и молба, и въпрос, и заповед.
Кам наведе глава и устата му потърси нейната. Този път устните й отвърнаха с готовност, разтваряйки се под неговите. Ръцете на Мариса се вдигнаха и обвиха врата му, пръстите й се заровиха в златните му къдрици.