Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
Ламиа се пресегна да издърпа раниците на по-безопасно място. В този момент камък с големината на инфотерма й се удари във външната страна на убежището й, падайки почти вертикално върху него, отскочи два пъти в малкия й заслон и я удари в слепоочието.
Ламиа се свести със старчески стон. Болеше я главата. Навън се беше спуснала нощта и трепкащата светлина на далечната схватка осветяваше вътрешността на убежището й през цепнатините над нея. Тя докосна с пръсти слепоочието си и откри опечена кръв по бузата и врата си.
Промуши се на ръце през тесния отвор, като разрови купчината паднали отгоре камъни и поседя за миг, свела глава, съпротивлявайки се на желанието да повърне.
Раниците й бяха невредими и беше счупена само една от бутилките с вода. Тя намери пистолета си там, където го бе изпуснала — в малкото пространство, свободно от паднали камъни. Скалата, върху което стоеше, беше цялата в следи от краткото свличане на лавината.
Ламиа попита инфотерма си. Беше изтекъл по-малко от час. Нищо не бе слязло отгоре, за да я отнесе или да пререже гърлото й, докато беше лежала в безсъзнание. Тя се взря за последен път в укрепленията и балконите, вече невидими високо над нея, нарами товара си и бързо тръгна надолу по несигурната каменна пътека.
Мартин Силенъс не беше в края на мъртвия град, когато Брон заобиколи оттам. Някак си не бе и очаквала да го намери, макар да се надяваше, че просто се е уморил от чакане и е изминал сам няколкото километра до долина та.
Изкушението да свали раниците, да остави бутилките на земята и да си почине малко, беше силно. Ламиа не му се поддаде. С малкия автоматичен пистолет в ръка, тя обиколи улиците на мъртвия град. Експлозиите от светлина бяха достатъчни, за да й показват пътя.
Поетът не отговори на отекващите й викове, макар стотици малки птици, чиито видове Брон не можа да определи, да изригнаха в полет с открояващи се в мрака бели криле. Тя обиколи по-долните етажи на стария кралски oдворец, като крещеше нагоре по стълбите, дори веднъж стреля с пистолета, но от Силенъс нямаше и следа. Ламиа обиколи дворовете под стени, натежали от бръшлян, като викаше името му и търсеше някаква следа, че е бил тук. Веднъж видя фонтан, който й напомни разказа на поета за нощта, през която беше изчезнал, отнесен от Шрайка, Тъжния крал Били, но имаше други фонтани и тя не беше сигурна, че става дума точно за този.
Ламиа мина през централната трапезария под разбития купол, но помещението беше потънало в мрак и сенки. Разнесе се някакъв звук и тя се обърна, вдигнала пистолета, но това беше само листо или древен лист хартия, който вятъра разнасяше по керамичния под.
Тя въздъхна и напусна града, като ходеше леко, въпреки умората след дни, прекарани без сън. Не получи отговор на запитванията към инфотерма, макар да усещаше замайването от приливите на времето и не беше изненадана. Нощните ветрове бяха унищожили всички следи, които Мартин можеше да е оставил при завръщането си в долината.
Ламиа забеляза, че Гробниците отново блестяха, още преди да стигне до широката седловина при входа на долината. Блясъкът им не беше ярък — нищо не можеше да се сравни с беззвучната буря от светлина в небето, — но всички надземни Гробници като че ли разпръскваха бледа светлина, сякаш освобождаваха енергията, натрупана през дългия ден.
Брон застана в началото на долината и извика, за да предупреди Сол и другите, че се завръща. Не би отказала, ако предложеха да й помогнат с раниците през тези последни няколкостотин метра. Гърбът й беше разранен, а ризата — подгизнала от кръв на местата, където ремъците се бяха врязали в плътта.
Никой не отвърна на виковете й.
Тя почувства умората, докато бавно изкачваше стъпалата към Сфинкса, стовари багажа си върху широкото каменно преддверие и потърси джобното си фенерче. Вътре беше тъмно. Спални чували и раници лежаха разхвърляни из стаята, където бяха пренощували. Ламиа извика, изчака ехото да затихне и отново освети помещението с фенерчето. Всичко си беше същото. Не, почакай, нещо се бе променило. Тя затвори очи и си припомни стаята такава, каквато я беше оставила сутринта.
Кубът на Мьобиус липсваше. Странната енергийно запечатана кутия, оставена от Хет Мастийн във вятърната гемия, вече не беше на мястото си в ъгъла. Брон сви рамене и излезе навън.
Шрайка чакаше. Той стоеше точно пред вратата. Беше по-висок, отколкото си го бе представяла и се извисяваше над нея.