Египетската тайна на Наполеон
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Младенова Тофтисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Египетската тайна на Наполеон». Краткое содержание книги:
Според небесните знаци, както и според тайното евангелие на Марко, дошло е Времето, когато тайната формула на безсмъртието, завещана от Изида, ще се появи на бял свят. Наполеон ли е избраникът на съдбата, предопределен да научи хилядолетната тайна? Дори да е така, той не е единственият, стремящ се към вечен живот. Към него се домогват и последователите на древните секти на Хор и Сет, на Светлината и Мрака. Ще успее ли Наполеон, с помощта на екзотичната красавица Надия, да достигне заветната цел? Кой ще получи тайната на безсмъртието?
— Красив мит. „Сините мъдреци“ ми говориха за него в Назарет.
— Наистина ли?
Съвършената като че ли за първи път се усъмни. Наполеон забеляза това и го използва, за да се опита да поеме контрол над ситуацията:
— Да. Също така казаха, че Исус е изучавал това предание и е успял да достигне до магическата формула, с която най-обичаната богиня в Египет сторила чудото си. Затова, когато настъпил часът му, възкръснал и така постигнал безсмъртие. Нима не е истина, че Месията на евреите не е умрял след завръщането си към живота?
— Щом знаеш това, Наполеон, предполагам, че си готов.
— Готов? За какво?
Корсиканецът, който вече седеше в леглото при Надия, се поколеба за момент дали да протегне лявата си ръка към Съвършената или не. Най-накрая я положи разсеяно върху бедрото й. Топлият допир на нежната й кожа го омагьоса.
— Готов да приемеш тайната, която е направила Исус велик сред великите.
— Ти ли ще ми я предадеш?
— Да. Аз.
— И как се очаква това да стане?
Надия се изплъзна изпод силната ръка на корсиканеца и седна на коленете му.
— Като първо ти разкрия тайната на Хебсед естествено.
— Хебсед? И за това ми разказаха „сините“. Фараоните се подлагали на този ритуал на всеки трийсет години.
— И това е точно възрастта, която ти ще навършиш след три дни — прекъсна го Надия.
— Вярно — усмихна се Бонапарт объркано.
— Нито един езичник не е разбрал някога какво се е случвало по време на тези ритуали. Когато Хебсед бил празнуван в зората на нашата история, единственото, което виждал народът, било как фараонът влиза в коридорите на пирамидата си и след това излиза подмладен. Това, което никой не знае, е, че ритуалът бил свързан със сексуалната енергия.
— Сексуалната енергия?
Корсиканецът прехапа долната си устна, прикривайки възбудата си.
— Всичко, което ни заобикаля, е енергия, генерале. Но нито една енергия не е толкова мощна, колкото тази, родена от желанието. Като побеждаваме инстинкта и го подчиняваме на волята си, можем да направим така, че тялото ни да се подмлади, белите коси да потъмнеят и силите да се върнат отново… Ако ритуалът бъде доведен до крайност, може да убие, както се е случило с Озирис, и да върне живота, което той също е изпитал.
Надия пое топлите и влажни ръце на Наполеон.
— Във вашата Библия се говори, че когато цар Давид бил вече много стар, го посъветвали да спи с млада девица, Евреите, които го накарали да направи това, произхождали от Египет, където дочули слухове, че дъхът на девойка може да възстанови част от жизнените сили.
— Глупости.
— Не са такива глупости, каквито предполагаш, генерале — каза Съвършената напълно сериозно. — В Персия също е имало такова поверие. Онова обаче, което не знаели, е, че присъствието на младо момиче всъщност стимулира у стареца отделянето на определени хормони, които го подмладяват. Ти самият изпитваш в момента точно това.
Надия имаше право. Безкрайното желание, което корсиканецът чувстваше към красивата жена, караше кръвта му да кипи. Всичко около него започна да кръжи, сякаш покритите с плат стени, които го заобикаляха, бяха станали още по-релефни, а цветовете на чаршафите му излъчваха собствена светлина.
— Съсредоточи се върху това, което чувстваш — нареди му Надия. — Почувствай как материята губи плътност и ти се докосваш до състояние, по-различно от това, което те владее. Не е война. Не е стратегия. Не е математика. Нито политика… По-скоро е като полуневидима врата, която се намира в теб.
Наполеон се вкопчи в твърдите ръце на нубийката като моряк, повален от морска болест. Очите й на кобра бяха близо, много близо, приковани в неговите с необяснима жестокост.
— Когато усетиш вратата, когато желанието те накара да загубиш хоризонта от погледа си… прекоси я!
Последната заповед на Съвършената прозвуча като далечно ехо в главата на корсиканеца. Беше твърде късно, за да осъзнае, че току-що се е проснал върху тялото й, пропито със странен аромат, опияняващ и сладък.
Надия вдигна поглед към небето и благодари на Изида за навременната помощ. Корсиканецът най-накрая беше в ръцете й.
Точно както мъртвият Озирис в ръцете на богинята…
29.
III декада, пети термидор61, призори
61
Дата от републиканския календар, отговаряща на 12 август 1799 г. — Б.а.