Египетската тайна на Наполеон
- Автор: Сиера Хавиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Младенова Тофтисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Египетската тайна на Наполеон». Краткое содержание книги:
Според небесните знаци, както и според тайното евангелие на Марко, дошло е Времето, когато тайната формула на безсмъртието, завещана от Изида, ще се появи на бял свят. Наполеон ли е избраникът на съдбата, предопределен да научи хилядолетната тайна? Дори да е така, той не е единственият, стремящ се към вечен живот. Към него се домогват и последователите на древните секти на Хор и Сет, на Светлината и Мрака. Ще успее ли Наполеон, с помощта на екзотичната красавица Надия, да достигне заветната цел? Кой ще получи тайната на безсмъртието?
— Когато видях, че огънят започва да поглъща плътта ми, и оглушах от пращенето, усетих пърхане на криле. Никога, през всичките дни от живота ми, не бях чувал нещо подобно. Обзе ме вълнение и дори забравих, че след няколко секунди животът ми щеше да изгори в огъня. Но тогава… Старецът се поколеба за миг, после продължи: — Тогава настъпи мрак. Може би смъртта. Отпуснах се на пода, опиянен от спокойствието.
Балазан се усмихна.
— Вече разбирате ли? — попита той благо. — Птицата Бену се е върнала. Това, което сте чули, е било пърхането на крилете й, след като е възкръснала от пепелта, която ви е заобикаляла.
— Не ви разбирам.
— Вие и племето ви я наричате Свети Дух. Но в действителност е сила, даряваща живот, която ви спаси от смъртта. Единственото, което направихме ние, беше да спасим тялото ви от пламъците, като с това изпълнихме висшата заръка на Бену.
— Но защо? Защо, Балазан? Защо ме откъснахте от онази съдба и ме върнахте към света? — Една сълза се търкулна по набразденото лице на стареца, който от сърце съжаляваше, че не бе умрял в онова блаженство.
— Защото трябва да видите това, което ще се случи днес в Гиза. Освен това, надявам се, ще разберете, че макар да произхождаме от толкова различни традиции, в същността си сме еднакви — каза Балазан, докато галеше главата на госта си, все още коленичил върху килимите на шатрата.
— Еднакви? В какво сме еднакви?
— Във вярата. И двамата знаем, че абсолютната смърт не съществува. Че Бог е създал човешките същества от материя и дух, като е направил духа безсмъртен. И го е направил такъв, за да служим като посредници между Него и земята.
— Не знам къде смятате да ме отведете сега, Балазан. Силите са ме напуснали и не мисля, че ще мога да ви последвам където и да е.
— Преди да се предадете, искам да ви напомня нещо, което някогашните християни, обитавали Египет, са знаели много добре: че всеки човек носи в себе си в умален вид всички атрибути на Бога. Че той, въпреки че не иска и не може да го види, сам по себе си е безсмъртен. Без да са необходими каквито и да било формули.
Гостът на Балазан за първи път се протегна и изправи. Тънък лъч светлина освети част от почти голото му теме с няколко бели разбъркани косъма.
— Но формула има! — възропта старецът, събирайки сили оттам, където нямаше друго, освен умора. — Аз я изпитах!
— Да, наистина има.
— И вие ревностно я пазите!
— Да. Това правим.
— И защо, вместо да ме спасявате от сигурна смърт, не откраднахте от Светия отец ръкописа на свети Марко и така да запазите тайната си?
Балазан не загуби търпение. Никога не го губеше.
— Отче Чирило от Болоня! — За първи път през няколкото дни, които бяха прекарали заедно, „синият“ имам го наричаше по име. — Наистина ли смятате, че апостол Марко е закодирал в текста си тайната на вечния живот?
— Естествено. Аз съм живото доказателство…
Балазан го остави да продължи.
— …Аз бях този, който подпали библиотеката, който написа думите от Евангелието на Йоан, в които се говори за прераждането в този живот, преди да се отпътува към царството Божие, и след като последвах напътствията на свети Марко, все още съм жив!
— По случайност.
— Случайност ли?
— Да. Защото ние, наричани в пустинята „сините мъдреци“, се намирахме в Кайро, очаквайки какъвто и да е необикновен знак, свързан с формулата на живота. Като пристигнахме в града, научихме за вашето съществуване, за работата ви по текста на Марко и разбрахме, че сме длъжни да се намесим.
— Нима сте ангели?
— Нещо такова. Французите ни наричат шпиони, защото знаят, че имаме информатори навсякъде. Включително и във вашата Църква, отче Чирило.
— И какво правите тук?
— Веднъж на всеки трийсет години, когато в тази част на Нил идва новата птица Бену, ние се завръщаме, за да я наглеждаме и пазим. Това е традиция, която някои бедуински племена пазят в продължение на над шест хиляди години. Фактът, че в смъртния си транс сте чули пърхане на криле, само потвърждава, че сме във Времето на Бену.
— Времето? Имате предвид същото, което свети Марко възвестява в писанието си?
— Същото — усмихна се отново Балазан, докато монахът се вълнуваше все повече. — Освен че птицата Бену се е завърнала, звездите вече са на една линия с Гиза, както от векове не са заставали, и ритуалът може да започне. Същият ритуал, извършен от Йешуа в миналото в Назарет.
— Значи свети Марко е бил прав! Исус е открил тайната на възкресението в Египет!
Балазан погледна Чирило снизходително.
— Не се заблуждавайте. Вашият Марко не е открил всичко, което Йешуа е научил в Храма на Бену. Спомнете си, че когато апостолът пристигнал в разрушения град на птицата феникс, върховният жрец Неб Сен, който е посветил Йешуа в тайните на възкресението, отдавна е бил покойник.