Да си намериш майстора
- Автор: Паркс Адель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да си намериш майстора». Краткое содержание книги:
Героинята на скандализиращия й роман „Да си намериш майстора“ Кас Пери е амбициозна, красива, преуспяла тв продуцентка. Държи на три неща: дрехите да са маркови, рейтингът да е висок и гаджетата да са… за еднократна употреба!
Позакъсалият канал TV6 стартира създаденото от Кас предаване за двойки, които планират в най-скоро време да застанат пред олтара.
Целта е предбрачно да се провери дали единият от двамата няма склонност да кръшка. Ако изпитвате и най-малко съмнение в бъдещия си партньор — телевизията е на линия! Тя ще спретне „случайна“ среща на подозираната половинка с бивше гадже, пък ако трепетите не са угаснали и се озовете в прегръдката (и в постелята) на старата любов — камерите са готови!
И в ефир се зареждат сълзи на разкаяние, треперещи длани и стиснати (та и разменени) юмруци. Шоуто е коментирано и оплювано. Аудиторията — скандализирана и заинтригувана. Рейтингът скача до небето, рекламодателите направо ще се избият.
Но ето че се намира един, който отказва да участва в предаването поради… морални съображения. Не му се нрави, видите ли, прокламираното от екрана разрушаване на ценности, като вярата в любовта и брака и прочие.
Решена да го убеди да застане пред обектива, Кас Пери се впуска в преследване на… мъжа на живота си.
Макар че попада в обсега на собствената си скрита камера, небезизвестната продуцентка със зъби и нокти си проправя път към хепиенда на тази съвременна електронномедийна приказка.
Именно това усещане ме смразява от ужас.
Пияна съм. Но не прекалено, тъй като се надявам махмурлукът да ми възвърне чувството за мярка.
В девет без четвърт обявявам, че трябва да се прибирам, за да си събирам багажа. Дарън предлага да ме изпрати, но, слава Богу, госпожа Смит също иска да се прибира. Макар да съм позамаяна, си давам сметка, че ако Дарън няма намерение да се ограничи с докосване по коляното ми, несъмнено ще му позволя. Още щом се прибираме, той се отправя към гостната. Госпожа Смит се оттегля в кухнята да сгъва чистото пране и да го разпределя на купчини за гладене, а аз изпивам цял тон вода.
— Добре ли прекара днес, душко? — пита ме. Аз кимам радостно. — То си личи. Като се усмихнеш, си същинска красавица. Имаш невероятна усмивка.
Оставя ме в кухнята сама в компанията на комплимента, който ми направи. Чувствам се великолепно. Думата „невероятна“ отеква в съзнанието ми.
Неверояааатна.
Неееевероятна.
Невероятна.
Често съм обект на комплименти — от страна на мъжете, които искат да спят с мен; от момичетата в TV6, на които вдъхвам панически ужас; от мама, Иси и Джош. Мама ми е майка, а Иси и Джош, макар и достатъчно искрени, са готови да кажат добра дума за целия свят. Според мен обаче сляпото възхищение няма стойност. Но комплиментът на госпожа Смит е изключително ценен. Имам чувството, че не ги раздава с широка ръка.
Задната врата се отваря със замах и в кухнята с гръм и трясък се втурва Линда, която е прекарала страхотна вечер на автобусната спирка. Пристигането й прекъсва потока на мислите ми.
— Изглеждаш много доволна.
— Има защо — усмихвам се в отговор. — Чаша чай?
Преди да ми отговори, слагам чайника на печката. Хлапачката на свой ред ми се ухилва до уши.
— Не са минали и два дни, а шеташ у нас като у дома си.
— Права си. Сигурно е от дългия сън или морския въздух…
— Или от нашия Дарън. — Какво намеква? Ама че нахална тийнейджърка. Не, като се замисли човек, подобно поведение е напълно нормално за подрастващите. Мълчаливо се съсредоточавам върху подреждането на шоколадовите бисквити в чиния. — Винаги действа на жените по този начин.
Естествено.
— Винаги? — осмелявам се колебливо да попитам.
Линда отегчено забелва очи.
— Ами виж го само. — Права е. — Жените се заглеждат след него на улицата. Всички си падат по него, като се почне с приятелките на Шарлот, мине се през моите и се стигне до приятелките на Сара. Като се замисля, дори мамините приятелки го харесват. — Думите й ме шокират. Моментално изтрезнявам. — И в Лондон е същата работа. Нали ги видях миналото лято, като му гостувах през ваканцията. В квартирата му се точи цяла върволица жени. „Искаш ли да пием по едно, Дарън?“, „Можеш ли да ми помогнеш да отворя този капак, Дарън? — Ау, колко си силен“, „О, мъж, който умее да готви — Дарън, та ти си същинско съкровище!“
Приказките на Линда никак не ми допадат, но представят всичките тези женички толкова смешно, че не мога да не се разкикотя. Освен това надали би споделяла всичко това, ако не смяташе, че аз не съм такава. Кой знае? Може би. В крайна сметка тя е едва на седемнайсет години. От друга страна, сигурно най-нахално ми намеква, че тия номера вече са й (му) пределно известни.
— Наистина готви чудесно — вмъквам. — Снощи ми направи сандвичи със сирене, бяха фантастични.
— Фантастични! — презрително изсумтява Линда; и с пълно право — предвид глупостта, която изтърсих. Успявам да срещна погледа й, което си е забележително постижение — очите й се стрелкат като светкавици в бурна нощ. — Само не ми казвай, че и ти! Аз пък мислех, че няма да се поддадеш!
— Какво и аз? — Още в същия миг съжалявам за изреченото.
— И ти си падаш по него.
— Не си падам.
— Сериозно, не си ли падаш по него?
— Сериозно.
— Колко жалко, защото той си пада по теб.
Ура, ура, ура!
Линда грабва една ябълка и лакомо отхапва огромен къс, свива рамене и ме оставя насаме с мислите ми.
Къде са сирената? Градинските подправки? Авокадото? Хладилникът е претъпкан, но няма нищо, което диетата ми позволява. Полиците са отрупани със зашеметяващ асортимент „Раунтрий“ и „Кадбъри“. Само че подборът на различни полуфабрикати със сос „Хайнц“ не съответства на представата ми за романтична вечеря. В този дом няма ли свястна храна за възрастни?
Какви ги говоря? Романтична?! Никога не съм била канена на романтична вечеря.
На стратегическа — да, но на романтична — никога.