Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
Но не в най-хубавите си стаи, помисли си Мегън, и то с рояк прислужници, които да се грижат за тях. Освен, разбира се, ако пътниците не твърдяха, че са дук и дукеса Ротстън.
— Не си ли спомняш? — попита Девлин.
Това беше друга болна тема, която бе по-добре да оставят настрана, но Мегън нямаше подобно намерение.
— Не, не си спомням — сърдито каза тя. — За пръв и последен път в живота си се омъжвам, а единственото, което е останало в паметта ми от това съдбовно събитие, са смътни спомени за някаква церемония в полутъмна църква. Когато ми мине ядът, сигурно ще се разплача.
— За пръв и последен път ли каза, Мегън?
Мегън беше прекалено възбудена, за да долови нежността в тона му.
— Аристократите не се развеждат, Девлин Джефрис — информира го тя високомерно. — Ако си се надявал, че по-късно ще можеш да получиш развод, забрави. Няма да се отървеш от мен, докато смъртта не ни раздели, а аз не възнамерявам да умирам и да те оставям да си живееш живота.
Той се засмя.
— Мили боже, идеите, които ти хрумват понякога, направо ме изненадват. За твое сведение, в моето семейство разводът също не се приема за допустим, макар че не знам как една жена, която току-що се е омъжила, изобщо може да мисли за…
— Аз не се чувствам омъжена — прекъсна го Мегън с тих, огорчен глас.
Девлин застина неподвижно, без да смее дори да я погледне. Свел очи към чинията си, той попита предпазливо:
— Искаш ли да се чувстваш омъжена?
Мегън вдигна рязко глава, но видя в позата му единствено безразличие. Какво друго бе очаквала? Беше казал, че когато са правили любов, е останал също толкова неудовлетворен, колкото и тя. Едва ли това бяха думи на мъж, който копнее да дойде в леглото й, нищо че вече имаше пълното право да го стори. Но ако той очакваше, че ще го моли за това, след като я бе отблъснал — толкова жестоко… хм, можеше да си изгние от чакане.
— Не — заяви тя. — Откъде ти хрумна подобно нещо? Вилицата му издрънча в чинията и Девлин рязко стана.
— Глупав въпрос, нали? — каза той, като се отправи към вратата.
— Чакай малко! Тръгваме ли си?
— Да — отвърна Девлин без дори да я погледне.
33
Мегън припряно сви една салфетка, за да прибере в нея храната, което не бе успяла да изяде. Проклетник! Какво му стана изведнъж? Възможно ли бе да е искал да му отговори с „да“? След като я беше отблъснал? Едва ли. А и тя нямаше да рискува да бъде отблъсната още веднъж. Ако я желаеше, трябваше сам да й го каже.
Лицето й се покри с гъста червенина, когато в трапезарията влезе икономът с кошница, пълна с храна за из път. Но като всеки добър слуга, той се престори, че не е забелязал нищо.
— Приятно пътуване, Ваша светлост.
Мегън се изчерви още по-силно. Настина започваше да ненавижда тази титла, за която някога толкова бе копняла.
Тя небрежно пъхна задигнатата храна в кошницата, сякаш това бе нещо съвсем нормално, и се отправи към фоайето, където я чакаше Девлин. Както обикновено, той беше подходящ обект, върху когото можеше да излее раздразнението си, породено този път от смущение.
— Значи ще ме принудиш да си тръгна без дори да ми дадеш възможност да благодаря на нашата любезна домакиня? — попита Мегън.
— Лейди Маргарет гостува при приятели в Единбург и се очаква да се върне не по-рано от утре следобед — отговори Девлин с доста рязък тон. — Наистина ли искаше да я изчакаме?
— И да се изложим на опасността да ни разобличи в случай, че познава истинския дук? — изсъска тя шепнешком, защото икономът все още беше тук, макар да се бе отместил до входната врата. — Разбира се, че не. Можеш да изпратиш да доведат Цезар.
— Вече го направих. Дори ти осигурих и карета.
— Намерил си карета под наем?
— Взех назаем една от каретите на лейди Маргарет.
Мегън изпъшка.
— Ето пак! — Сетне добави решително: — Категорично ти забранявам да злоупотребяваш с добротата на тази жена.
Девлид сведе поглед към нея с надменно изражение, с каквото би се гордял всеки дук.
— Би ли ми казала как по-точно злоупотребявам с нея?
Тя се наведе към него, за да прошепне:
— Тя ще си помисли, че каретата е била заета от… знаеш от кого, и няма да има нищо против, дори ще бъде щастлива, че е помогнала на толкова важна особа; а в действителност няма нищо такова.
— Защо тогава да й отнемам удоволствието, след като нея така и така я няма и следователно дори няма да има нужда от каретата?