Мъжът на моите мечти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: sherring cross #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът на моите мечти». Краткое содержание книги:
Предрешен като слугата Джефрис, за да избегне смъртоносен дуел с най-добрия си приятел, Амброуз е омагьосан, но и разярен от дръзката червенокоска, домогваща се до дворянската му титла. Без да разкрива истинската си самоличност, младият дук решава да осуети плановете на Мегън, но дори не предполага, че чаровната користолюбка ще се окаже единствената жена, за която самият той ще мечтае да се ожени.
Трите момичета като че ли нямаха особено желание да се подчинят на някаква си непозната, особено пък толкова раздърпана и рошава, но един строг поглед от страна на иконома им беше достатъчен, за да побързат да се изнижат тихомълком през вратата.
— Какво ще желаете, Ваша светлост? — попита я икономът.
Проклетата титла отново я накара да трепне.
— Просто малко спокойствие, благодаря. — Когато той кимна, но не помръдна от мястото си, Мегън добави: — Ще седна сама.
Горкият човек изглеждаше толкова смаян от тази идея, че Девлин се изправи.
— Аз ще й помогна да седне, господин Миърс. Но вие можете да донесете още една чаша за нея.
— Много добре, Ваша светлост.
Мегън изчака икономът да излезе и повтори, че ще седне сама, след което се отправи към противоположния край на масата, за да изпълни намерението си.
Девлин се върна на мястото си.
— Май днес си станала от леглото със задника нагоре?
Тя благоволи да го удостои с лека, жлъчна усмивка.
— Имаш предвид онова великолепно, удобно легло, което вероятно е украсявало някой дворец? За същото легло ли говориш?
Девлин въздъхна.
— Добре, зверче, изплюй камъчето. Какво те разлюти този път?
Мегън реши да се спре само на последното му прегрешение.
— Пак си служиш с онази лъжа, нали?
Той отвори уста, сетне рязко я затвори и сви рамене.
— Стори ми се, че е много удобна.
Тя се намръщи и придърпа панерчето с препечени кифлички с масло към себе си. Можеше да се закълне, че Девлин не бе искал да каже точно това.
После попита небрежно, но с неприкрита злост:
— Не могат ли да те арестуват за това, че се представяш за дук?
— Струва ми се, че могат.
Мегън се намръщи още повече. Този проклетник, изглежда, окончателно се беше побъркал.
— Тогава защо упорито продължаваш да рискуваш?
Едната му вежда лекичко се повдигна.
— Да не би да възнамерявате да ме изобличите, Ваша светлост?
— Не ме наричай така! Да, би трябвало да те изоблича и ще си помисля дали да не го направя.
Девлин побутна един поднос с шунка и варени наденички към нея.
— Когато мислиш по въпроса — каза той, като продължи да се храни, — помисли и за това, че би изобличила и себе си, защото сега си моя съпруга и тези хора те смятат за моята дукеса.
За момент Мегън се взря в него със зяпнала уста, преди да процеди през зъби:
— Можеше ти да помислиш за това, преди да ме направиш неволна съучастница в своето престъпление.
— Да, можеше, но бях дяволски изморен, за да съм в състояние да мисля за каквото и да било друго, освен за това как да намеря къде да поспим. Единствената странноприемница, с която се е гордеел този град, е изгоряла до основи миналата седмица.
— О! — възкликна тя и заби поглед в трохите, които пръстите й нервно ронеха от кифлата. — В такъв случай, благодаря ти за удобното легло.
Девлин остави вилицата си и на свой ред я зяпна изумено. Мегън да бие отбой? И да му благодари за нещо?
— Достатъчно ли спа? — попита той.
— Да.
— Да не би тогава да имаш температура?
Мегън вдигна очи и лекичко се изчерви.
— Не е смешно. Ти ме изкарваш същинско чудовище.
— Не, само сприхава драка с магарешки инат и, да не забравяме, проклето зверче.
Тя го изгледа свирепо.
— И ти не си съвсем безупре… — Но се наложи да млъкне, защото в този момент икономът се върна с чаша в ръка. Докато господин Миърс й наливаше кафе и й предлагаше сметана и захар, които Мегън отказа, пръстите й нервно барабаняха по масата. Но в мига, в който вратата отново се затвори, тя заяви: — Започвам да си мисля, че ти си по-голям негодник и от негодника, за когото се представяш, Девлин Джефрис.
— Мили боже, тогава значи съм безнадежден случай — възкликна той.
И на това отгоре й се усмихваше. Мегън усети, че гневът й се усилва с всеки изминал миг.
— Не можеш ли да останеш сериозен поне за две секунди?
— Ще остана, ако и ти го направиш.
Не, днес този човек определено бе непоносим. Тя понечи да стане от масата и да си излезе, но любопитството я задържа.
— Чия е тази къща, все пак?
— Принадлежи на някоя си Маргарет Макгрегър, англичанка и потомствена графиня.
— И живее в Шотландия?
— На младини се е омъжила за шотландец. След смъртта му предпочела да остане тук.
Чифт тъмносини очи се присвиха подозрително.
— Клюкарствал си с прислугата, нали?
— Прислугата не клюкарства с дукове — отвърна Девлин, имитирайки безупречно тона на надменен благородник, но после се ухили: — От друга страна обаче, свещениците най-охотно разправят клюки на всеки, който е готов да ги слуша, а онзи, който ни ожени, случайно спомена за лейди Макгрегър и за това, че докато построят наново странноприемницата, добрата жена приютявала пътниците, отбили се в града.