Да се влюбиш в негодник

Карлтън се втурна в тази посока и завря метлата под обемистата мебел, за да изкара плъха навън. Това помогна и гризача се стрелна към следващото най-близко скривалище — голямата чугунена печка, пред която стоеше госпожа Апълтън. Тя пак не се помръдна, просто продължи да си бърка яхнията и това попречи на Карлтън, но той все пак успя да провре метлата под печката.

— Спрете! — каза Дани, но никой не я чу.

Клеър крещеше на Карлтън какво да прави и го предупреждаваше да не изпусне плъха отново — той почти го беше уловил с метлата когато, гризачът се измъкна и се шмугна под печката. Арти се заливаше от смях доста шумно заради маймунджилъците на Карлтън.

Дани се опита отново да ги предупреди, но печката не беше много близо до земята, та гризача да се почувства в безопасност отдолу с тази метла, стрелкаща се напред-назад. Този път той изтърча на открито. Карлтън се спусна и вдигна метлата да го цапардоса хубаво, но тогава и Дани се спусна към Карлтън и го събори на земята.

— Плъхът избяга, Дани — изкиска се Арти.

— Не се целех в него — изръмжа тя и седна върху гърдите на Карлтън, за да го задържи легнал, докато му обяснява.

— Туй е домашния ми любимец — каза тя на втрещения портиер. — Опитай още веднъж да го убиеш и ще те погна с метлата. Шъ го напра’я да знайш.

Той я погледна ококорил очи, по-скоро изумен, че е седнала върху гърдите му, отколкото, че гледа плъх като домашен любимец.

— Не знаех, че е твой — оправда се Карлтън.

Тя кимна приемайки извинението му и тъкмо щеше да стане от него, когато Джереми влетя в кухнята, привлечен от невъобразимия шум и каза:

— Карлтън, уволнен си.

Дани погледна към вратата и видя, че той не се усмихва. Всъщност беше ужасно сериозен.

— За какво ще го уволняваш?

— За навлизане в чужда собственост.

Странен начин да го обясни, но тя много добре го разбра. Карлтън също, защото се свлече обратно на пода и изпъшка.

Дани изсъска на Джереми:

— Това не е вярно. Аз го повалих на земята, защото се опитваше да убие домашния ми любимец.

— Тогава е уволнен и заради това — добави Джереми.

Карлтън изпъшка отново.

— Не си уволнен, човече, така че спри да пъшкаш! — сопна му се Дани, докато се изправяше на крака. Тя изгледа кръвнишки и Арти, който отново се заливаше от смях.

— Ти наистина ли имаш плъх за домашен любимец, Дани? — попита най-накрая Клеър.

Джереми веднага реагира.

— О, Господи, плъх? Карлтън, вече не си уволнен.

Дани усети как се вбесява все повече и повече.

— Той не е плъх. Мишка е.

— Дани, това нещо беше огромно! — позволи си да не се съгласи с нея Клеър. — Не е възможно да е мишка.

— И какво? Просто е дебела. Добре я храня. Но не е плъх.

— Ти, въобще правиш ли разлика между плъх и мишка? — попита Клеър отново.

Дани се замисли за момент и накрая призна:

— Вероятно не. Какъвто и да е, той си е домашния ми любимец.

Тя се наведе така, че големият джоб на престилката да се допре до земята.