Да се влюбиш в негодник
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: malory-anderson family saga #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да се влюбиш в негодник». Краткое содержание книги:
С помощта на Джереми и неговата братовчедка Реджина, Дани се превръща в истинска дама. Независимо от силните и непознати за нея чувства, които Джереми разгаря в душата й, тя отказва да бъде нещо повече от негова помощница, защото знае, че той не харесва брака. Променена, подобно на Пепеляшка, тя се представя за новата любима на Джереми, за да му помогне да избегне назряващ скандал. Обаче някои високопоставени особи започват да твърдят, че Дани им изглежда особено позната. Всички се питат коя всъщност е Дани и това поставя под риск не само шанса й да завладее сърцето на Джереми, но и собствения й живот.
Албърт отново беше почервенял от ярост, когато Дрю най-накрая млъкна. Джеймс не би могъл да го вини. Той никога не би се изразил така, независимо дали лъжеше или казваше истината. Типично в техен стил, проклетите американци да говорят толкова безсрамно.
И точно тогава Емили Баскъм се появи в кабинета. Тя влезе усмихната, очаквайки да завари само баща си вътре. Беше невъобразимо красива. Колко жалко, че беше толкова разглезена и смяташе, че може да има всичко, което си поиска — на каквато и да е цена.
Усмивката й замръзна, когато видя колко ядосан е баща й. Като забеляза Джеймс обаче, в очите й припламна гняв за секунда преди да надене неразгадаема маска на лицето си. Джеймс въздъхна вътрешно. Тази работа може и да не се окажеше толкова лека, колкото си беше мислил, след като тя така умееше да прикрива емоциите си.
— Не знаех, че имаме гости, татко.
— Нямаме. При никакви обстоятелства не бих нарекъл тези господа гости.
Андрю се изчерви при тази забележка и привлече вниманието на Емили. Тя явно реши да се прави на изтънчена дама за момента, защото каза:
— Лорд Уитълби, колко приятно да ви видя отново.
— Удоволствието е изцяло мое, скъпа — отвърна Андрю и й хвърли поглед, изпълнен с обожание, докато ниско й се покланяше. Това му спечели възхитителна усмивка.
— Значи наистина го познаваш? — попита я Албърт.
Емили се намръщи, като чу резкия тон на баща си.
— Разбира се. Представиха ни миналата седмица на едно соаре, а после пак се видяхме преди няколко вечери. Не бях сигурна, че ме помни — добави тя срамежливо.
— О, помни те много добре! — каза Албърт с пренебрежение. — И, слава Богу, иска да се ожени за теб.
— Поласкана съм — започна тя, но замлъкна, когато осъзна думите на баща си. — Какво имаш предвид с това „слава Богу“?
Андрю побърза да й отговори пръв:
— Каквото и да се случва сега, Емили, моля те повярвай, че за мен ще е чест да станеш моя жена.
— Още веднъж, поласкана съм, сър, но…
— Стига с това „но“, Емили! — прекъсна я грубо баща й. — Джереми Малори не те иска и отрича някога да те е докосвал.
Тя тежко въздъхна. Леко преигра, ако питаха Джеймс. Прекали малко с отчаянието.
— Предупредих те, че той ще отрича, че е безотговорен женкар — и после се обърна към Джеймс и го погледна изненадано, все едно чак сега забелязваше, че е в стаята. — О, моля за извинение, лорд Малори, но пък от друга страна всички знаят от кого Джереми е наследил навиците си.
Джеймс избухна в смях при тази забележка. Тя вече беше заела отбранителна позиция. Трябваше да е много глупава, та да не разбере, че нещо в плана й се е объркало много, след като баща й беше толкова ядосан.
— Да, всъщност съм много горд с момчето, особено от факта, че той не лъже.
— Вас, може би — подигра му се тя — но лъже, що се отнася до този въпрос.
— Стига, Емили! — прекъсна я Албърт — познаваш или не тези мъже?
Гърбът й се скова отново. Джеймс имаше чувството, че тя не е свикнала баща й да й се сърди така и това само по себе си я тревожеше най-много. Тя просто не знаеше как да се справи с гнева му, не и пред всички присъстващи в стаята.
Тя огледа мъжете и призна:
— Да, повечето ги познавам.
— И този американец? — не спираше баща й.
— Ами, да, спомням си, че съм го виждала. Трудно е да забравиш толкова висок човек.
— И красив — ухили й се Дрю, намигайки дяволито.
— Срамота, сър, не бива да сте толкова самовлюбен — опита се тя да се върне към безобидното флиртуване, с което беше свикнала.
— А, този? — Албърт посочи Уилям.
— Не, не мисля, че съм го виждала преди — каза Емили меко.
Уилям веднага намести ядосано изражение на лицето си.
— Така значи, а? — каза той възмутено. — Нямаше нищо против и даже много ти хареса да се закачаш с мен, докато баща ти не знаеше, нали? А сега всичко ще отричаш.
— Да отрека какво? Аз не ви познавам. Какво има да отричам?
— Мили Боже, наистина ли не си спомняш? Беше леко пияна онази нощ на бала, но досега не бях чувал жена да забрави нещо такова. Или си спала с толкова много мъже, че вече не ги помниш всичките?
Емили ахна от ярост. Лицето й гореше. Уилям беше прекалил. Вулгарността му щеше само да я обиди, независимо дали казва истината или лъже, и щеше да е трудно да се прецени реакцията й от намеците, които направи.
В обидата си тя насочи гнева си към баща си.
— Това ли те е разстроило? Някакъв си непознат идва тук и започва да дрънка най-невъобразими лъжи и ти му вярваш? И никога през живота си не съм се напивала — е, като изключим онзи път на рождения ден на мама миналата година, но ти вече знаеш за това, а и там нямаше никакви мъже.