![Гората [The Woods-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
Сещам се, че Люси употреби тази квалификация. Сещам се също, че Уейн разправяше за някаква закачка с нея, преди аз да се появя в лагера.
— Знам — казвам аз.
— Не съм сигурен, че го разбирате напълно. Нека ви обясня нещо. Уейн Стъйбънс е част от моя живот в продължение на близо двайсет години. Помислете си за това. Позната ми е убедителността, с която лъже.
Не знам каква линия на поведение да възприема и започвам да опипвам почвата:
— Появиха се нови доказателства — казвам аз.
Бедфорд смръщва вежди. Връхчетата на мустаците се насочват надолу заедно с ъгълчетата на устата.
— Какво имате предвид?
— Знаете кой е Джил Перес, разбира се.
— Знам, естествено. Знам всичко за всекиго, който има някакво отношение към случая.
— Неговото тяло не бе открито.
— Точно така. Не открихме и това на сестра ви.
— Как си го обяснявате?
— Вие сте живели в този лагер. Познавате района, нали?
— Познавам го.
— И си давате сметка колко квадратни километра заема онази гора.
— Да.
Той обръща лява длан към очите си и казва:
— Здрасти, госпожице Игла. — После прави същото с другата и отговаря: — Здравейте госпожа Копа слама.
— Уейн Стъйбънс е сравнително дребен на ръст.
— Е, и?
— А Дъг бе над метър и осемдесет. Джил беше яко момче. Как е успял Уейн да се справи и с четиримата?
— С ножа, ето как. Марго Грийн я намерихме вързана. Беше й прерязал гърлото. Не знаем реда, по който са си отишли останалите. Може и те да са били вързани на различни места из гората. Просто не знаем. Справил се е с Дъг Билингъм. Неговото тяло открихме в плитък гроб на по-малко от километър от това на Марго. По него имаше няколко дълбоки рани от нож и няколко повърхностни по ръцете, получени докато се е бранил. Намерихме кръв и разкъсани дрехи, принадлежали на вашата сестра и на Джил Перес. Всичко това ви е известно.
— Известно ми е.
Бедфорд накланя стола си назад, така че опира пода с върховете на обувките си.
— И така, господин Коупланд, какви са тези нови доказателства, тъй неочаквано излезли на бял свят?
— Джил Перес.
— Какво Джил Перес?
— Той не е загинат през онази нощ. Умря миналата седмица.
Предните крака на стола тупват върху пода.
— Какво казахте?
Разказвам му за Маноло Сантяго. Бих могъл да кажа, че агентът ме гледа с недоверие, но това би променило чувствително действителността в моя полза. Бедфорд ме гледа така, сякаш го убеждавам, че щъркелите наистина носят бебета.
— Нека да систематизирам нещата — казва той, когато приключвам. — Сервитьорката се появява с кафетата. Бедфорд не добавя нищо към своето. Внимателно поднася чашката към устните си и съумява да остави мустаците сухи. — Родителите на Перес отричат да е той. Полицията от Манхатън не вярва, че е той. При все това, вие…
— Той е.
Бедфорд се усмихва.
— Мисля, че ми отнехте достатъчно от времето, господин Коупланд.
Той допива кафето и започва да се измъква от сепарето.
— Сигурен съм, че е той. Доказването на това обстоятелство е само въпрос на време.
Бедфорд спира.
— Вижте какво ще ви кажа. Нека бъде вашата. Да приемем, че наистина е Перес. Че наистина е оцелял през онази нощ.
— Добре.
— Това не освобождава Уейн Стъйбънс от отговорност. Ни най-малко. Според мнозина тогава — той ме поглежда твърдо — Стъйбънс е имал съучастник за онези убийства. Вие сам попитахте как е успял да се справи с толкова хора. Е, ако убийците са били двама, а жертвите само три, това опростява много нещата, нали така?
— Значи сега допускате възможността Перес да е бил съучастник.
— Не. Дори не допускам, че е останал жив тогава. Говоря чисто хипотетично. За в случай, че онова тяло в моргата на Манхатън наистина се окаже на Джил Перес.
Изсипвам пликче захарин и малко мляко в кафето си.
— Чели ли сте книга от сър Артър Конан Дойл? — питам аз.
— Оня, дето е измислил Шерлок Холмс ли?
— Именно. Едно от правилата на неговия герой гласи следното: голяма грешка е да се изграждат теоретични построения, преди да се разполага с данни, защото човек започва да изкривява фактите с цел да ги пригоди към теорията си, вместо да нагажда теорията към тях.
— Започвате да поставяте на изпитание моето търпение, господин Коупланд.
— Аз ви съобщавам нов факт. Вместо да направите опит за преосмисляне на теорията, вие моментално намирате начин да вкарате този факт в старата си теория.
Той ме гледа втренчено. Не го виня. Притискам го яко, но няма как.
— Известно ли ви е нещо около миналото на Уейн Стъйбънс? — пита той.
— Едно-друго.
— То пасва към профила до последна подробност.