![Гората [The Woods-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
— Заповядайте — обръща се към мен той.
— Имал ли е посещение господин Стъйбънс в течение на, да кажем, последните две седмици?
— Да, едно.
— От кого?
— Мога да направя справка, ако желаете.
— Направете, моля.
Пазачът изчезва. Поглеждам отново Уейн. Няма вид на смутен.
— Точка — казва той. — Само че нямаше нужда. Сам ще ти кажа. Мъж на име Кърт Смит.
— Не познавам такъв.
— Да, но той те познава. Работи за компания, наречена НДКТ.
— Частен детектив?
— Да.
— И е идвал, защото — сега ми става ясно, кучите му синове — иска да изкопае някаква мръсотия за мен.
Уейн Стъйбънс докосва с показалец носа си, а после го насочва към мен.
— Какво ти предложи? — питам аз.
— Шефът му е бил голяма клечка по-рано при федералните. Каза, че може да ми уреди по-добри условия тук.
— Снесе ли му нещо?
— Не. Поради две причини. Първо, предложението му е въздух под налягане. Един бивш федерален не може да направи нищо за мен.
— А втората причина?
Уейн Стъйбънс се навежда напред. Иска да се увери, че го гледам право в очите.
— Искам добре да ме чуеш, Коуп. Искам много добре да ме чуеш.
Издържам на погледа му.
— Направил съм много лоши неща в живота си. Няма да се впускам в подробности. Няма и нужда. Правил съм грешки. През всичките осемнайсет години плащам за тях в тази пъклена дупка. Но мястото ми не е тук. Наистина не е. Няма да говоря за Индиана, Вирджиния и така нататък. Загиналите там хора — не ги познавам. Напълно непознати са за мен.
Той млъква, затваря очи, започва да разтрива лицето си. Кожата му блести като пчелен восък. Отново отваря очи и проверява дали още го гледам. Гледам го. И да искам, не бих могъл да отместя очи.
— Но — ето ти я втората причина — нямам и най-малка представа какво е станало в онази гора преди двайсет години. Защото не съм бил в нея. Не знам какво се е случило с моите приятели — не непознати, Коуп, а приятели, — Марго Грийн и Дъг Билингхем, Джил Перес или сестра ти.
Мълчание.
— А онези момчета в Индиана и Вирджиния, ти ли ги уби?
— Ще ми повярваш ли, ако кажа не?
— Имаше много доказателства.
— Да, имаше.
— Но ти и сега твърдиш, че си невинен.
— Твърдя.
— Невинен ли си, Уейн?
— Нека караме едно по едно. Говоря ти за летния лагер. Никого не съм убивал там. И не знам какво е станало в гората.
Нищо не казвам.
— Сега си прокурор, нали?
Кимвам.
— Разни хора ровят из миналото ти. Мога да го разбера и не бих обърнал особено внимание. Но ето те сега и тебе тук. Значи нещо става. Нещо ново. Нещо свързано с онази нощ.
— Накъде биеш, Уейн?
— Винаги си смятал, че аз съм ги убил — отвръща той. — Но сега за първи път не си много сигурен, нали?
Мълча.
— Нещо се е променило. Виждам го по лицето ти. За първи път в живота си ти се замисляш сериозно по въпроса дали имам нещо общо с онази нощ. И ако наистина си научил нещо ново, твой дълг е да ми го съобщиш.
— Нямам никакви задължения, Уейн. Ти не си съден за тези убийства. Беше съден и осъден за убийствата в Индиана и Вирджиния.
Той разперва ръце.
— Тогава какво ще загубиш, ако ми кажеш?
Обмислям въпроса. Има право. Ако му кажа, че Джил Перес е бил доскоро жив, това с нищо не променя нещата, защото той не е осъден за този случай. Но това хвърля сянка върху всичко останало. Случаите със серийни убийци са в буквален и преносен смисъл къщи, пълни с духове. Ако се окаже, че една от жертвите не е била убита — или поне не когато се предполага и не от този убиец, — един дух изчезва от къщата и тя може лесно да се сгромоляса. Засега решавам в полза на дискретността. Така или иначе, нищо не бива да се казва, преди да имаме безспорни резултати от ДНК анализа на Джил. Поглеждам го. Луд ли е наистина? Досега бях убеден в това. Но как да бъда сигурен? Във всеки случай повече няма да науча днес. Затова ставам на крака.
— Довиждане, Уейн.
— Довиждане, Коуп. Насочвам се към вратата.
— Коуп.
Обръщам се.
— Знаеш, че не съм ги убил, нали? Не отговарям.
— А след като не съм ги убил — продължава той, трябва хубавичко да си помислиш за всичко, което се случи в онази нощ — не само на Марго, Дъг, Джил и Камил, но и на мен. А и на теб.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
— Айра, погледни ме за секунда.
Люси е изчакала баща й да изпадне в момент на просветление. Седи срещу него в собствената му стая. Айра е извадил днес старите си плочи. Вижда се обложка с дългокосия Джеймс Тейлър върху албума „Сладкия бейби Джеймс“ и друга на Битълс — групата пресича „Аби роуд“, а Пол е бос и поради тази причина „супер“. Марвин Гей си е сложил шалче за изпълнението на „Какво става“, а Джим Морисън кипри меланхоличната си секси осанка върху корицата на оригиналния албум „Двери“.